Славков бе открит мъртъв на 21 юли в къща за гости в казанлъшкото село Асен — дата, натоварена със съдбовна символика за фамилията Живкови. Именно на 21 юли през 1981 година умира мистериозно майка му Людмила Живкова, а години по-късно — на същата дата — си отива и вуйчо му Владимир Живков.
Сега, същият ден слага край и на живота на Тошко, както го наричаха най-близките му.
„Приятелю, много те обичам! Искам да се видим, трябва да се видим!“ — с тези думи Тодор Славков, внук на Тодор Живков, се е обърнал към свои близки само седмица преди трагичния край на живота си. Думите му днес звучат като прощално писмо, което неговите приятели ще носят в сърцата си завинаги.
Един от неговите приятели, пожелал анонимност, разказва, цитиран от „България Днес“, че е усетил промяната в поведението му още две седмици по-рано:
„Беше тъжен, унил. Каза ми, че много ме обича. Не съм успял да го видя тогава. Това няма да си го простя.“
Последните две седмици от живота си Славков прекарва във вилата на бизнесмена Христо Крушарски в село Асен. Крушарски, дългогодишен приятел на семейството, разказва, че Тошко сам поискал да се усамоти.
„Не можех да му откажа – с баща му бяхме близки. Искаше спокойствие, тишина“, споделя той.
Когато на 21 юли Славков престанал да отговаря на обаждания, близките му се разтревожили. Крушарски изпратил камериерка до вилата. Жената влязла в стаята и го открила безжизнен.
„Станало е най-лошото“, съобщила тя по телефона.
Трагичната новина разтърси всички, които познаваха Тошко — известен със своята харизма, чувство за хумор и непретенциозен подход към живота. Въпреки тежката семейна история и огромната обществена тежест на фамилията Живкови, той винаги е бил открит, самоунищожителен и искрен – качества, които рядко се срещат в публични фигури с неговия произход.
Остана обичан баща, приятел и човек с душа, търсеща мир.
Мистерията около самоубийството на Тодор Славков започва да се разплита. Христо Крушарски, в чиято къща внукът на Живков сложи край на живота си, разкри важшен детайл от последните му дни.
Христо Крушарски е човекът, който повече от 30 години е сред най-близките хора до Иван и Тодор Славкови. Той единствен е до Батето и в Сингапур през 2005 година, когато на Конгреса на МОК е изключен от олимпийското движение.
В интервю за NOVA той разказва за уроците от Тодор Живков, за веселите моменти и за тежките удари – 20 дни след трагичната смърт на Тодор Славков.
„Написа ми съобщение, че в него е проговорила Людмила Живкова и има мисия да направи килийно училище в село Асен. За мен е загадка защо не успя да завърши тази мисия.
Не мога да повярвам, че той се е самоубил, познавайки него, баща му и дядо му”, споделя Крушарски.
Христо Крушарски добави, че е имал заръка от бабата на Тодор Славков да се грижи за него.
”Тя беше уникален човек. Гръбнакът на всички, желязна жена. Дните преди да почине ми даде заръка да се грижа за Тодор Славков”.
„Тодор се опитваше да копира баща си. Баща му беше много интелигентен човек. Иван беше човек, признат от света, не от България. Нашата държава го очерни. Тя очерни фамилията им”, споделя още той.
По думите му приятелството му с Иван Славков започва в едно кафене, след като той излиза от затвора.
„С фамилия Живкови се запознавам след 1992 година, когато искахме с Иван Славков да направим партия. Отидохме при Тодор Живков, за да му споделим за намеренията си и да ни даде съвет.
Тогава той ни попита дали имаме пари и ни каза да си ги запазим и да не се занимаваме с глупости”, каза още Христо Крушарски.
„Научих много неща от Тодор Живков, които използвам и до ден днешен. Той ми казваше, че „българинът без чатал и ръжен не може да работи“. Това се наблюдава и днес”, подчерта той и добави, че Иван Славков никога не се е интересувал от пари.
„Имам идея за стаята, в която е станало всичко. Трябва да се посъветвам с дъщеря му. Да я направя нещо като стая, свързана с него. Аз говорих с Катя, ще имам още един. И да видим какво ще правим“, добави бизнесменът.
Много известен столичен купонджия и близък приятел на Малък Тошко разкри твърде любопитни неща около починалият наскоро внук на Тодор Живков.
„Версията, която се опитват да ни пробутат, че Тошо се е самоубил, е абсурдна за всеки, който го познава добре! Той трепереше над живота си!“, категоричен е Тошко Кюстендилския, който е дългогодишен приятел на Тодор Славков и верен дискотечен негов авер от десетилетия.
Кюстендилецът бе един от опечалените приятели на внука на Бай Тошо, който заедно с Дани Графа отидоха на погребението на своя приятел в парцел 10 на Централните софийски гробища в края на юли т.г.
„Тошко беше параноичен на тема здраве. По време на ковид пандемията беше взел всички мерки, включително и пълна изолация, защото трепереше вирусът да не го убие“, разказва неговият бивш съдружник от култовата в края на 90-те години на миналия век столична дискотека „Ескейп“.
Синът на Людмила Живкова бил толкова скован от страх да не стане жертва на коварния вирус, че месеци наред си наложил пълен локдаун и му отказал срещи, пазейки се от разрастващата се пандемия.
Той нито приемал приятели у дома, нито пък се отзовавал на явките им в различни ресторанти и клубове в София, които въпреки рестрикциите посрещаха посетители под строг фейсконтрол, пазени най-често от полицейски патрулиращи пред входовете им коли.
Съмнения във версията за самоубийство на Тодор Славков
„Човек, който се плаши да не го гътне един вирус, не би посегнал никога на живота си! Тази версия за самоубийство е абсурдна! Чуваме се с приятели, питаме се кой за последно какво е говорил с Тошо и всички сме единодушни – Тошко никога за нищо на света не би посегнал на живота си! Защо не говорят и не пишат за онези номенклатурчици, при които Тошко редовно беше на хранилка?
Той знаеше толкова много за мръсните червени пари на онези, които в миналото са се мазнили на дядо му, а сега са със замах на олигарси! Търсете причината за смъртта на Тошо там, никакви депресии не е имал, никакви хапчета не е пил. Истината е, че финансовото му състояние не беше цветущо, и той си преслушваше от време на време партийните играчи и ги муфтеше за пари.
Мръсните тайни на олигархията
Явно на някой от тях му е писнало и е насочил пистолет към главата му. Тошко, повярвайте, знае от баща си Иван Славков всички мръсни тайни на олигархията у нас, замогнала се с куфарчета с червени пари и държавната приватизация!“, категоричен е и Жоро Аптекаря, един от верните приятели на Малък Тошко от години.
По негови думи Тодор Славков от години разполагал с имотите на Христо Крушарски като със свои. „Искал бил да се усамоти! Глупости! Тошо си ходеше в къщите на Крушарски, все едно си е у дома. Какви усамотявания?“, разказват приятелите.
И споделят, че един от най-големите му страхове бил да не стане жертва на пътна катастрофа.
„Тръгнем ли някъде, кара като бабичка. И вечно изостава. С неговото мощно БМВ се тътри някъде след нас. Шубе го беше да не загине при пътен инцидент и много го бъзикахме, а то какво стана – скалъпиха му депресия, хапчета, самоубийство… И на кого точно – на Тошо Славков, това е виц!
„Редно е ченгетата да разследват убийството на Тошко. Той по традиция по-рано от обяд не ставаше. Куршумът е разцепил главата му малко след като се е събудил, пил е кафе, не е бил пиян, нито дрогиран, аутопсията го доказа. Нека проверят кой му е гостувал във вилата и защо вайбърът от телефона на Тошко е изтрит. Някой е искал да прикрие следите си с чата с Тошко. Този, който е изтрил приложението от апарата, е убиецът на Тошко!“, категорични са приятелите на покойния Тодор Славков.