Била съм свидетел как Ванга е връщала към живот хора, изпаднали в клинична смърт. Феномени като Вера Кочовска и Момера също са го правили! Това заяви пред Нова телевизия проф. Връбка Орбецова, лекар с дългогодишен научен опит, която през годините има възможността да общува с най-силните феномени на България, пише „България днес“.
Орбецова е доктор на медицинските науки, председател на Сдружението за алтернативна медицина. Патобиохимик, член на Научното дружество на Балканския съюз по клинична лаборатория, на Балканския съюз по онкология, на Американската асоциация по клинична химия.
„В България имаме както природни богатства, така и феномени, способни да лекуват“, сподели Връбка Орбецова.
Проф. Орбецова разказа и за познанството си с Вера Кочовска, за която сподели, че е била силно повлияна от Ванга. Кочовска също е имала много големи способности да помага на хората. Както и да вижда напред в бъдещето.
Момера Пенчева е друга българка с феноменални заложби, за която не се знае толкова много, но според Орбецова, дарбата й е била дадена свише.
„Би било грешка, ако се дистанцираме от народната медицина – казва проф. Орбецова. – Традиционната медицина и алтернативната могат и трябва да се допълват.“
Как успяват българските феномени да помагат на болни хора и дори да ги връщат към живота при клинична смърт?
Това става възможно само при определени случаи, в които се стига до интензивен енергообмен“, каза Орбецова.
„Феномените дават от своята добра енергия на болните хора. Понякога буквално съживяват човек. Виждала съм това с очите си. Както в болница, така и в дома на болния. Истинските лечители не се крият от лекарите, практикуващи традиционна медицина. Просто защото няма какво от какво да се притесняват“, заяви тя.
Орбецова предупреди, че има и много псевдолечители, които могат да бъдат опасни.
„Чуете ли, как някой, който нарича себе си лечител и повтаря непрекъснато: „Аз, аз, аз“, това е силен знак, че не истински. В много голям процент от случаите това е така. Трябва да се помага на истинските феномени и да можем да ги отсяваме от шарлатаните.“
Има ли и сега българи със силата на Ванга и Кочовска?
„Да“, категорична е проф. Връбка Орбецова.
„Сега е период на затишие, но скоро феномените на нашата страна отново ще бъдат разпознати. И дай Боже, това да помогне на държавата да тръгне по правилен път и да има доброто бъдеще, което заслужава!“
Проф. Връбка Орбецова е преподавател е по лабораторна диагностика и патобиохимия в Медицинския университет, лектор по алтернативна медицина. Била е депутат във Великото народно събрание, помогнала е да се узакони алтернативната медицина с над 500 научни публикации.
Проф. д-р Връбка Орбецова е председател на Сдружението за алтернативна медицина, патобиохимик, член на Научното дружество на Балканския съюз по клинична лаборатория, на Балканския съюз по онкология. Преподавател е по лабораторна диагностика и патобиохимия в Медицински университет, лектор по алтернативна медицина. Била е депутат във Великото народно събрание, помогнала да се узакони алтернативната медицина с над 500 научни публикации.
– Проф. Орбецова, казвате, че духът, душата и тялото имат с нищо несравним потенциал за самоизлекуване и че трябва да му дадем шанс да се разгърне.
– Зад всяка болест човек трябва да търси първопричината, която е предизвикала това разделение между тяло, дух и душа. Убедена съм, че без да се промени начинът на мислене няма пълно излекуване. Смятам че, академичната наука и науката на живота трябва да си подадат ръка – двете заедно имат повече силни страни.
– Вие сте университетски преподавател, но сте започнала да работите като лекар в белослатинската болница.
– Да, това е моят роден край. Винаги съм имало отворено сърце, душа и съзнание към тази голяма наука, още повече, че моята специалност патобиохимия е фундаментална, експериментална. Може би сега след толкова години, осъществявам мечтата си да правя онова, което допринася за здравеопазването и лечението на хората. Още ми дейност ми правеше впечатление колко по-добре се повлиява едно лечение, когато лекарите не се големеят, не загърбват онзи опит, който народа е натрупал в лечението на често срещани заболявания. Смятам, че не бива да се чака само човекът в бяла престилка да свърши цялата работа. Хората навремето са били активно ангажирани в това сами да се грижат за своето здраве и съм дълбоко убедена, че всеки човек трябва да се погрижи за здравето си сам, не бива да очаква всичко наготово.
– В последната ви енциклопедия по интегративна медицина – за дихателни заболявания, която е първа по рода си в България и в света, сте описала кой орган на тялото какво обича, бихте ли споделила повече?
– Всеки орган си има свой звук. Един орган обича песента, друг смеха. Сърцето обича смеха… Черният дроб обича стона. За да може да се разгърне хубаво, белият дроб има нужда от песента. Затова е хубаво, когато на човек му е тъжно и мъчно, да изпее една песен.
Описали сме колко са важни даоистките лечебни звуци, музикотерапията и дори анималотерапията – лекуването с животни. Специално за белия дроб съзнателно сме писали за хирудотерапията – с пиявици. Това лечение е изключително важно за този орган, защото поради богатото му кръвоснабдяване, има по-голяма опасност от тробмоемболизъм, отколкото дори в сърдечно-съдовата система.
– Напоследък постоянно се говори за детоксикация, организмът няма ли собствена система за това и каква храна е полезна за белия дроб?
– Да, организмът си е създал собствен начин за детоксикация на белия дроб. Добре е да се храним с богата на витамини храна, растителна, която алкализира организма. Такива са пресните зеленчуци. Детоксикация се извършва изключително успешно и с парна баня, сауна или с йога. Органите за разлика от хората живеят задружно, не може на един да му е добре, а на всички останали да им е зле. И тези мерки за детоксикация помогат на всички органи, но специално при проблеми с белият дроб, с гръдния кош и болките които пречат на доброто дишане, се изисква по-често човек да прекарва време в една среда наситена с топла пара, например. Хората, които имат вана е добре да правят горещи вани за определено време, но възрастните с високо кръвно трябва да са внимателни. Най-важното е в помещението, в което сте да бъде наситено, за да се пречистят пътищата от дишането на топлата пара. Добре е да се правят десет дълбоки вдишвания през носа и издишвания през устата и накрая съзнателно да се изкашля, за да може всичко което е полепнало да се изчисти.
– Защо казвате, че кожата помага на този важен орган за дихателната система?
– Ако имаме една чиста и освежена кожа, той си отдъхва, защото тя поема с потните жлези и с дишането. Кожата е все втория бял дроб, тоест детоксикацията на белия дроб изисква да имаме ежедневна, дори два пъти на ден баня сутрин и вечер, за да може кожата да поеме част от това, което белия дроб поема. Добре е и който има вана да капва етерични масла в нея. Най-добро за белия дроб е евкалиптовото масло, както и боровото, маслото от мащерка, от лимон. Всички те са любими за този орган. Може и да си направите чай и в него да сложите джинджифил, мащерка, лимон или да поставите от есенциите и маслата в чая. А чайовете и инхалациите са истинската детоксикация на белия дроб.
– Кои храни са полезни за него?
– Това са нашите си плодове, които виреят на нашата географска ширина. Ябълката е любимият му плод. През лятото динята и пъпеша, както и орехите ни, бадемите, бразилския орех, сурови разбира се, както и по-малко количество сол. Солта му пречи, макар че не може да кажем че трябва съвсем безсолно да се яде. Белият дроб обича широтата, хоризонта, не обича тесните пространство. Не му влияят добре вятърът и мъглата. Не обича и началото на дъжда, в края на дъжда обаче, атсмосферата се насища с отрицателни йони и това действа добре на белия дроб. Любима му е и млечно-растителната храна. Не можем да кажем, е че е вегетарианец. Желателни са супите, особено нашата българска селска пилешка супа. Тя е изключително полезна след бронхити и бронхопневмонии. Лучената супа с много лук и моркови, също има благотворно действие, както и магданозът, мащерката, чубрицата.
– Емоциите, които ни вредят?
Гнева, омразата, агресията са емоциите, които влияят най-лошо на белия дроб. И да нямате бронхоспазъм, при такова състояние, веднага ще бъде създаден. И обратното – едно добро разположение около пациента, може да прекъсне пристъп на астма. Ако по време на един пристъп наоколо има напрежение и кавги, особено наситено с агресивна зла енергия, пристъпа може да бъде фатален. Най-лесно се излиза от пристъп когато усети човек добротата и загрижеността, затова има възрастни хора, които се подобряват, благодарение на безкрайна обич и самоотверженост на близките си. В такива случаи страдащите имат нужда от любимите хора, любима музика, аромати…
– Бихте ли споделила рецепта за болки в гърлото?
– Болката обикновено идва от това, че има спазъм на мускулатурата, а тя е много нежна около гърлото. Препоръчвам следната рецепта, която е подходяща за възрастни хора. Две супени лъжици ракия, една супена лъжица зехтин и една супена лъжица мед се кипват, за да стане сместта хомогенна. Най-добре избирайте черен мед, незахаросан. Това се изпива и действа като балсам на лигавицата на горните дихателни пътища. Полезно е при тежка болезнена ангина.
– Защо е важно сътрудничеството между видовете медицина?
– Сътрудничеството е правилната дума. Не едната да бъде доминираща, да лидерства, защото е по-важна, а друга е по-маловажна. Ние сме свикнали да мислим, че само официалната медицина има претенции, не е така, за съжаление много от лечителите вече са се самозабравили. Те не признават колко поколения изследователи лекари, частичка по частичка са градили това интегративно познание. Важно е партньорството, а не доминацията и това важи за всички сфери на обществото ни. Борбата за надмощие никога не е била в природата ми и мисля, че това е едно от нещата, които са ме съхранили.
– Професор Орбецова, какви са основните разлики между класическата и народната медицина?
– Човешкото познание на Изтока върви повече в синхрон с онова, което е заложено в човека. Медицината на Запада много се технолизира през годините и практически ние непрекъснато подчиняваме човека на законите на творенията му – на машините, на уредите му, на апаратите. И някак започваме от създатели да се превръщаме в подчинени на онова, което сами сме създали. Когато прекалено много разчитаме на нещо извън нас, ние започваме да притъпяваме сетивата си. Създадохме в медицината уреди, които увеличават способността на нашия зрителен, слухов, обонятелен апарат, и започнахме да се доверяваме на тези машини.
– Предоверяваме се на логиката и потискаме интуицията…
Пациентът не трябва единствено и само да разчита на лекарите
-Във век на толкова много информация, не започна ли човек да познава повече и себе си?
– Мисля, че колкото е започнал да се познава, толкова и се отдалечава от себе си. Не само хората в нашата страна, но и в целия свят доста се объркаха. Особено с това противоборство и противопоставяне, и с тази агресия някак си започнахме да гледаме отново навън, да се страхуваме и все по-малко да се взираме вътре в себе си. Винаги съм мислила, че за да бъде човек на „ти“ със себе си, му трябва повече спокойствие и по-малко страх от това да не дойде някаква опасност отвън. Онзи, който живее в относително икономическо и социално благополучие, е много по-задълбочен и по-душевен. Той може да предвиди една или друга своя постъпка, по-малко уязвим е и е по-силен спрямо евентуални житейски неблагополучия. Драмите на хората зачестяват, когато се получи дисбаланс между вътрешното и външното у човека. Ако в социално и икономическо отношение той е смазан, едно неблагополучие, примерно една раздяла между хора, които са се обичали, протича много по-тежко. Едва ли не тази драма го довършва.
– Болестта е драма за човека, но има ли и обратна връзка според вас – да се разболееш от тежки преживявания?
– Всеки здравословен проблем започва от болест на енергийното тяло и отива към физическото. Но и обратното.
Едно тежко заболяване нарушава защитата ни, затова болният човек е и нещастен
Той губи надежда, отчайва се. Пред него е безизходността. Хипократ го е осъзнал, а и преди него, още в древен Вавилон, са вярвали, че лекарят е призван не просто да бъде лекар на тялото, а да бъде и лекар на душата. Да дава надежда.
– Има ли „хапче” за житейските проблеми?
– Най-важното, което винаги ни е изваждало от такива трудни моменти, е някаква полезна дейност. Може да звучи тривиално, но трудът е спасил човека. Това е лекът на драмата. Не да отричаме всичко, от всичко да ни е мрачно и потиснато, а да си кажем – какво мога аз, за да бъда полезен на близките си, на по-далечните си, на народа си. Влизайки в тази черупка, в която ние сами „сгъстяваме” всички драми, ги допускаме да проникнат все по-дълбоко и по-дълбоко в нашата същност. И тогава драмата ни изглежда наистина много тежка.
Ако всеки се затвори в своя проблем, той просто е обречен на една задължителна депресия, най-меко казано
Разбира се, има драми и драми, има загуби на близки хора. Но дори в този случай може да се получи едно успокоение. Например от религията, която казва, че човешката душа е безсмъртна. Човек идва временно на земята, но в космоса отива завинаги. И колкото повече позитивен опит натрупваме тук, толкова по-позитивни знания и енергии отнасяме нагоре. С целия си живот ние бихме могли да бъдем генератори на много добри идеи, на много позитивни емоции. И по този начин да помагаме на целия свят и на цялата вселена.
– Често се обръщаме към източната медицина, но вие се спирате и на древните български традиции…
– Като говорим например за преодоляване на стреса, на помощ идват медитативните техники. В старобългарската медицина това е било баенето. Ние се подиграваме, но това е една много висша духовна техника, която е развита и в Китай като даоските лечебни звуци. Има много голяма аналогия с нашите техники за баене, успокояване на духа, и даоизма. Разбира се, ако един човек е получил инфаркт, няма да започнете да му баете. Но при една силна уплаха и безпокойство защо не? Днес повечето хора живеят с една тревожност и несигурност на това какво ще се случи в следващия момент. Ето такива техники, особено при деца, които преживяват всякакви стресови ситуации, могат да се използват.
– Разглеждате дори лечебната сила на молитвата?
– Не съм се спряла като човек, който е атеист, да напиша и за силата на молитвата, на медитацията. Мисля, че е по-добре да се вярва и да се вдъхва вяра, особено на хора, които са изгубили устоите си. Вместо той да си сложи край на живота или всеки Божи ден да чака смъртта си, не е ли по-добре да повярва, че идва чудото?! А то може и да дойде. Не е случайно, че днес има мощно движение на лекари-специалисти за лечение с вяра. В енциклопедията, която написахме, става дума още за фитотерапията, за минералотерапията, за нашата апитерапия, тоест лечението с пчелни продукти. Не сме подминали и учението на Петър Дънов и на Петър Димков. Всеки човек намира своето „хапче”. Хора с една и съща диагноза могат да се повлияят по различен начин. Трябва да лекуваме не болестта, а болния.
– С какво си обяснявате, че малка страна като нашата има толкова много хора със свръхсензитивни възможности?
– То пак е свързано с корените ни. Противно на това, което се смята, че дивите българи са дошли от азиатските степи, тези хора са имали изключително развити духовни качества. Помагало им е именно това, че са били много сетивни.
Не напразно в древните хроники се казва, че всички българи са маги, тоест ние генетично носим магическото у нас
Българите са маги, славяните са хора, които са познавали до съвършенство силата на билките, на растенията, на космическите въздействия. А траките? Те също са били изключително надарени. Такава е нашата тройна генетична сплав.
– И все пак не се ли притеснявате, че вашите колеги, доктори по медицина, ще ви упрекнат за тази „протегната ръка” към източната медицина?
– Ако четат внимателно, ще видят, че навсякъде в моите книги е казано – в острите ситуации да се разчита на медицината. Първото, което трябва да предприеме човек в такива случаи, е да повика „Спешна помощ”. Това е задължително. Докато от древната медицина черпим познания за профилактиката и възстановяването. Те са като средства на втора линия, но са безкрайно важни, защото тях животът ги е проверил. Не трябва да забравяме аксиомата „От болестта е по-лесно да се предпазим, отколкото да се излекуваме“. Всяка от двете медицини си има своето място, но ако си сътрудничат, ще бъдат много по-полезни за хората. Традиционната китайска медицина например неслучайно се изучава в Китай в университетите. Разбира се, имам си го притеснението, защото знам, че много хора са предубедени. Но аз в края на краищата съм хабилитиран медик, цялата ми работа е минала с експериментална дейност…
– Бихте ли дали конкретни съвети на нашите читатели как да се грижат за своето духовно и телесно здраве?
– Първо ще кажа за начина ни на живот. Да бъдем по-смирени, по-одухотворени, да се движим от принципа – няма да направя на другите това, което не искам те да ми направят. Да бъдем по-близко до природата и да я пазим тази природа. Да бъдем толерантни и щадящи към самата земя. Ако човекът и човечеството иска да живее, не бива да забравя – не може да има здрави хора на болна планета. Да преосмислим хранителните си навици и двигателната си култура. Не просто да изричаме постулати – не яжте това или онова, бягайте за здраве… Колкото по-проста и по-близка, заложена в гените ни, е храната, толкова по-безопасна е тя. Сигурно има още много, което мога да кажа, но нека завърша с препоръката – да не започваме с хапчето, а да мислим как да живеем полезно за себе си и за другите…
Щрихи към биографията
Проф. Връбка Орбецова, доктор на медицинските науки, е известна като Кръстника на екстрасенсите у нас. Бивш депутат във Великото народно събрание, тя помогна да се узакони алтернативната медицина. Проф. Орбецова е председател на Сдружението за алтернативна медицина, доктор на медицинските науки. Тя е и член на Научното дружество по клинична лаборатория, на Американската асоциация по клинична химия и на Балканския съюз по онкология. Има над 500 научни публикации, в т. ч. монографии, учебници, научноизследователски студии, публикувани у нас и в чужбина.