Сбогом, деменция: 5 храни, които защитават мозъка след 60 години

Някъде дълбоко в съзнанието на мнозина живее убеждението, че старостта неизбежно е свързана със забравяне, объркано мислене и онова плашещо „старческо слабоумие“. Сякаш това е нещо, което неминуемо идва – заедно с побелялата коса и болките в коленете.

Но в действителност това е един от най-устойчивите митове за възрастта. Един вид фатализъм, в който по някаква причина продължаваме да вярваме.

А истината е, че стареенето на мозъка не е като лавина, която се срутва внезапно, а по-скоро – бавен, управляем процес. И макар деменцията, особено под формата на болестта на Алцхаймер, действително да засяга милиони възрастни хора, тя съвсем не е задължителна присъда.

„Стареенето не е загуба на младостта, а нов етап с нови възможности“, казваше Бетхе Шефер.

И това важи с пълна сила, когато говорим за здравето на мозъка.

Множество изследвания в областта на геронтологията показват: напълно възможно е да се забавят, а понякога дори и да се спрат разрушителните процеси в мозъка. Основното условие е навреме да започнем да се грижим за себе си. И тук не става дума за нещо сложно или недостъпно като капки с наночастици или тайни методики.

Всичко е далеч по-просто. Един от най-разбираемите и естествени начини е храненето. Това, което човек слага в чинията си, с времето се превръща или в лекарство, или… сами се сещате.

Ето 5 храни, които според диетолозите и неврофизиолозите задължително трябва да присъстват в менюто след 60 години. Мозъкът ви ще им е благодарен.

1. Бобови: боб, грах, леща, нахут

Бобът може да изглежда скучен. Няма „уау“-ефект. Нито модни етикети като „суперхрана“, нито сензационна популярност в социалните мрежи. Но ако мозъкът можеше да избира, вероятно щеше да гласува за бобовите. Защото те са истинска съкровищница на полезни вещества: белтъчини, желязо, фолиева киселина, цинк, магнезий… И най-важното – фибри, които помагат за поддържане на стабилни нива на кръвната захар. А както е известно, мозъкът е изключително чувствителен към резките ѝ колебания.

Изследванията показват, че редовната консумация на бобови (2–3 пъти седмично) може да намали риска от когнитивни нарушения, свързани с възрастта. Да, фасулът може и да не изглежда като рицар в лъскави доспехи. Но е онази тиха сила, която действа превантивно.

Интересен факт: в регионите с дълголетници – от Окинава до Сардиния – бобовите заемат значителна част от храненето на възрастните хора. Съвпадение? Едва ли.

2. Натурално кафе

Колко митове и страхове се въртят около кафето. И все пак – в умерени дози то може да бъде буквално еликсир на бодростта не само за тялото, но и за ума. Важното е качеството. Разтворимият прах от машината не е това, за което говорят лекарите и учените.

Истинското смляно кафе съдържа кофеин и полифеноли – по-специално ресвератрол, който действа като антиоксидант и неврозащитен агент. Той помага да се забави стареенето на невроните, намалява възпалителните процеси в мозъка и дори подобрява настроението.

В някои изследвания е установено, че хора над 60 години, които пиели по една чаша кафе дневно, показвали по-добри резултати в тестове за памет и внимание.

Но всичко трябва да е с мярка. Една чаша сутрин – не повече. Иначе бодростта може да се превърне в тревожност, а тя не е приятел на мозъка, особено в напреднала възраст.

3. Листни зеленчуци: спанак, манголд, рукола, магданоз

Може и да не сте почитатели на салатите, но трудно е да се спори с факта, че зелените храни не са просто „диетични“ – те хранят мозъка. Листните зеленчуци са естествен източник на фолиева киселина, витамини К и Е, както и на лутеин – вещество, което защитава мозъчните клетки от оксидативен стрес.

Любопитен факт: изследване на Чикагския университет показва, че възрастни хора, които всекидневно консумирали дори малки количества зелени зеленчуци, имали когнитивни функции, отговарящи на хора с 11 години по-малко. Тоест една порция спанак на ден – и все едно се връщате във времето, когато забравяхте само чадъра, а не и имената на хората.

Има нещо утешително в това. Зелените храни са прости, достъпни, познати още от детството. Но често подценявани.

4. Плодове: боровинки, къпини, касис

Цветът има значение. Особено когато става въпрос за наситено тъмни плодове. Колкото по-тъмни – толкова повече антоциани и полифеноли съдържат. А тези вещества подобряват невропредаването и забавят възпалителните процеси в мозъка.

Изследвания на Харвардската медицинска школа установяват, че жените, които редовно консумират боровинки и ягоди, по-дълго запазват яснота на ума и способност за логическо мислене. Разликата в когнитивното състояние между тези, които ядат плодове, и тези, които не ги консумират, е средно 2,5 години.

И не е нужно да чакате сезона. Замразените плодове запазват по-голямата част от полезните си качества – особено ако ги размразявате без вряла вода и без микровълнова.

5. Ядки и семена

Има нещо поетично в това, че орехът по форма напомня човешкия мозък. Символиката тук е напълно оправдана. В ядките се съдържа всичко необходимо за най-придирчивия ни орган: омега-3 мастни киселини, витамини от група В, антиоксиданти, магнезий, мед…

Ядките подпомагат поддържането на нивата на серотонин, а това означава – по-добро настроение. Освен това подобряват връзките между мозъчните клетки – сякаш хвърлят дърва в огъня на умствената активност.

Семената – слънчогледови, тиквени, сусамови – не отстъпват по стойност. Особено по отношение на цинк и витамин Е. Две лъжици на ден – и мозъкът работи по-ясно, по-точно, по-бодро.

„Мозъкът е като парашут – работи само когато е отворен“, казваше Алберт Айнщайн.

А за да остане отворен – трябва да се грижим за „горивото“ му.

Няколко фини момента, за които си струва да помним:

– Не гонете модата. Не е нужно да търсите годжи бери и чиа. Бабиният фасул и орехите не са по-лоши. Понякога полезното расте точно пред прозореца ви.

– Вкусът не е враг. Храната, полезна за мозъка, не трябва да бъде безвкусна. Боб с домати, зеленина със зехтин, плодове в извара – и вкусно, и ефективно.

– Важно е не само какво ядете, но и как. Бавно, с удоволствие, в спокойна обстановка. Мозъкът не обича хранене на крак. Той иска внимание.

Не, тези храни не гарантират сто процента защита от деменция. Чудеса няма. Но има разлика между „стареене“ и „угасване“.

Едното е естествен процес. Другото – резултат от занемаряване, включително в храненето, в ритъма на живот, в отношението към самите себе си.

Ако вложим малко повече внимание в това, което ядем – това вече е стъпка. Може и да не е революция. Но е тиха, устойчива победа над страховете и митовете. Но и това не е малко.

През последното десетилетие се говори много за деменцията. Причината – многократното повишаване на броя случаи в световен мащаб, както и задълбочените проучвания на болестта.

Към момента няма лечение за деменция. За щастие – има прогрес в методите, по които можем да забавим нейното въздействие.

Към 2020 г. статистиката показва, че в световен мащаб има над 55 милиона диагностицирани случаи на състоянието, но се подозира още по-високо число, ако се включат и недиагностицираните. Това число се увеличава двойно на всеки 20 години.

От медицинска гледна точка деменцията представлява неврологично дегенеративно заболяване, което ограничава и потиска умствените способности, мозъчните функции и физическите възможности на пациента.

Носи още името “болест на старостта”, но, макар и рядко, ранни симптоми може да се установяват и при хора на средна възраст. Изключителна аномалия са случаите при млади хора.

Както споменахме, деменцията е вследствие един или няколко здравословни проблема. Сред тях се нареждат:

• Някои видове инфекции, които засягат мозъка
• Специфични травми на главата и мозъка
• Тумори
• Мозъчен инсулт
• Генетични мутации и изменения
• Отравяне
• Диабет
• Лош холестерол
• Тютюнопушене и употреба на алкохол
• Интоксикация
• Дегеративни заболявания: Алцхаймер, Паркинсон и други

Макар и нелечима, има начини, по които деменцията може да се забави и животът на пациента да се удължи максимално с правилните грижи.

Деменция – симптоми и стадии на развитие

Един от първите за деменция симптоми е лоша, краткотрайна памет, забравяне на скорошни събития и факти, случки и действия. Поради динамичния живот, който милиони хора водят обаче, за мнозина това е по-скоро често срещано явление, базирано и причинено много често от стрес, преумора, хормонален дисбаланс.

Затова и при много голям процент от случаите този симптом бива игнориран във времето. Обикновено в началния стадий се установява още загуба на представа за времето, трудно ориентиране дори на познати места. Последното е особено показателна индикация за здравословен проблем.

Знаците за напреднал стадий на деменция включва следните симптоми:

• Трудно разпознаване на много познати места – включително и собствения дом
• Забравяне на имена на близки хора
• Забравяне на значими събития от живота
• Затрудняване в комуникацията – забравяне на думи, фрази, знания
• Поведенчески проблеми
• Задаване на въпроси многократно, тъй като отговорите им биват забравяни

През третият, последен стадий, който лекарите наричат още финален или краен, пациентът става напълно зависим от околните. Болестта изцяло завладява тялото и ума на болния и той не може да си спомня и да изпълнява дори най-лесни задачи и да се грижи за себе си и своите нужди.

В това число се включват:

• Пълна загуба на представа за място и време
• Невъзможност за разпознаване на близки и роднини
• Нужда от помощ за изпълняване на ежедневни действия: хранене, къпане, хигиенни грижи и други
• Затруднено ходене, двигателен контрол и координация на действията
• Поведенчески проблеми – на този етап пациентът може да стане дори агресивен

В зависимост от това дали деменцията е предизвикана от болест на Паркинсон или Алцхаймер например, може да има и редица други съпътстващи симптоми, които да доведат по-бързо до необратим летален край, предшестван от изключително мъчителни за пациента моменти на страх, паника, затруднения и накрая – пълна зависимост.

Затова и профилактиката на деменция е изключително важна – точно както и да знаем какво потенциално може да я предизвика.

Как можем да предотвратим деменцията?

Всяка година се установяват милиони нови случаи на деменция в целия свят. Ето и какво можем да направим, за да я предотвратим или да забавим развитието й.

Деменцията и връзката й с възрастта

По-голям процент от случаите засягат хората над 55-годишна възраст. Затова се смята, че когато наближат тези години, хората трябва да започнат превантивно да се консултират с личния си лекар или със специалист по неврология и психиатрия всяка година, за да може да бъде диагностицирана деменцията в ранен стадий.

Ако обаче има наличие на фамилна обремененост или предшестващ фактор: мозъчна травма, мозъчен инсулт, лошо качество на живот или диабет, тази граница е желателно да падне на около 45 години.

Единствено установяването на деменцията в ранен стадий може да осигури максимално дълъг живот след това – при един на всеки три случая това е напълно възможно.

Деменцията и начинът ни на живот

Деменцията на първо място може да бъде предотвратена с повишаване на качеството на живот. Какво значи това? Желателно е да се храним с по-здравословни продукти, които съдържат важните за живота микро и макронутриенти, витамини и минерали.

Тук е моментът да споменем, че средиземноморската диета, която набляга сериозно на пресни продукти и риба, помага да се предотврати и забави развитието на деменцията.

Заедно с това е доказано, че повече движение и спортуване предотвратяват редица от дегенеративните болести на нашето време. Дори само 30 минути на ден леки упражнения могат да отдалечат във времето проявите на деменция и дори да я предотвратят.

Хубаво е да помислим и за премахване на вредните навици като употреба но алкохол, тютюн и наркотични вещества – те вредят на организма и в дългосрочен план могат да отключат и предизвикат редица здравословни проблеми, които на свой ред да доведат до деменция.

Деменцията и умствената активност

Специалистите препоръчват всякакви дейности, които подпомагат мисленето, стимулирането на паметта и определянето на причинно-следствени връзки.

Такива дейности са решаване на кръстословици, четене на исторически книги, решаване на судоку, игра на шах и други занимания от този тип, които развиват когнитивните умения.

Те подпомагат изграждането и поддържането на мозъчните връзки и паметта.

Деменцията и ролята ни в обществото

Добре е да бъдете и социално ангажирани. Не се отдръпвайте от обществото и близките си – дори вече да сте чули диагнозата деменция или да я подозирате. Ходете на театър, кино, опера, балет.

Не спирайте да комуникирате с хора – това ще забави дементните симптоми и ще допринесе за съхраняване на спомените ви.

В заключение

Докато деменцията остава сложно и предизвикателно състояние, разбирането на нейните ранни признаци и рискови фактори може да даде възможност на хората и семействата им да предприемат проактивни стъпки към поддържане на здравето на мозъка.

Въпреки че понастоящем няма лечение, възприемането на здравословен начин на живот, включващ правилно хранене, редовна физическа активност, умствена стимулация и социална ангажираност, може да помогне за намаляване на риска от развитие на деменция или да забави нейното прогресиране.

Повишаването на осведомеността, насърчаването на ранната диагностика и насърчаването на подкрепяща среда са от решаващо значение за подпомагането на засегнатите от деменция да водят пълноценен живот. Предприемайки тези стъпки, можем да се доближим до бъдеще, в което когнитивното здраве е приоритетно, а въздействието на деменцията е сведено до минимум.