Легендарната френска актриса Бриджит Бардо почина днес, 28 декември, на 91-годишна възраст.
Това съобщи Агенция Франс Прес (AFP), позовавайки се на фондация „Брижит Бардо“.
Звездата на френското кино се отказа от кариерата на актриса преди десетилетия и се отдаде на борбата за защита на правата на животните.
Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж.
Смъртта ѝ настъпва след период на влошено здравословно състояние през последните месеци на годината, включващо хоспитализация и операция през октомври 2025 г..
Световната слава ѝ носи филмът на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ (1956). Тя се превръща в символ на сексуалната революция и френския шик през 50-те и 60-те години.
През 1973 г., на върха на славата си и само на 39 години, тя се оттегля от киното, за да се посвети на каузата на живота си – защитата на животните.
През 1986 г. основава Фондация „Брижит Бардо“. Известна е с борбата си срещу лова на тюлени, коридите и жестокостта в кланиците.
В по-късните си години Бардо често предизвикваше полемики с политическите си изказвания и беше глобявана няколко пъти за подстрекаване към расова омраза.
Сред основните заглавия във филмографията ѝ са „И Бог създаде жената“ (Et Dieu… créa la femme, 1956, „Истината“ (La Vérité, 1960), „Презрението“ (Le Mépris, 1963) „Вива Мария!“ (Viva Maria!, 1965)
Бриджит Бардо, френската актриса, която постави стандарта за поколение женски секс символи през 60-те години на миналия век и посвети по-късния си живот на правата на животните, почина. Тя беше на 91 години.
AFP съобщи за смъртта ѝ в неделя, позовавайки се на изявление от нейната фондация, което не предоставя подробности.
Архетип на красотата за милиони мъже, Бардо даде началото на ера на безгрижни актриси с ролята си на самоуверена секси дама от малък град във филма „И Бог създаде жената“ (1956). През 70-те години на миналия век тя беше модел за „Marianne“, женското въплъщение на Френската република, чийто профил украсява марки и монети.
Но Бардо спря да прави филми на 39-годишна възраст и предизвика противоречия с коментари за маргинализирани членове на обществото.
През 2004 г. парижки съд я глоби с 5000 евро за това, че в автобиографията си от 2003 г. „Вик в тишината“ е изразила „отвращение“ от толерантността на Франция към мюсюлманските имигранти. Книгата също така нарича гейовете „ненормални“ и казва, че безработните не искат да работят.
В интервю за Paris Match от 2018 г. тя критикува движението #MeToo срещу мъжете, които злоупотребяват с властови позиции, заявявайки, че много актриси, твърдящи, че са били жертва на сексуален тормоз, доброволно са предлагали телата си, за да продължат кариерата си. За разлика от Катрин Деньов, която също се обяви срещу движението, Бардо не се отдръпна и не се извини.
Животът ѝ беше толкова бурен, колкото и този на жените, които е изобразявала. Тя беше омъжена четири пъти и веднъж каза: „По-добре е да си неверен, отколкото да си верен и да не искаш да бъдеш.“
Списание Playboy я класира на 4-то място в списъка си от 1999 г. на 100-те най-секси звезди на 20-ти век, след Ракел Уелч, Джейн Мансфийлд и Мерилин Монро.
През 1986 г. тя създава фондация със седалище в Париж, която подкрепя приюти за животни, стерилизира бездомни котки и кучета и финансира проекти, включително ветеринарен център за коне в Тунис и ферма за прокажени в Индия. Организацията настоява и за ограничения върху борбата с бикове, лова на китове и носенето на кожи.
„Дадох младостта и красотата си на мъжете“, каза тя в интервю от 1999 г. „Сега давам мъдростта и опита си на животните.“
Бриджит Ан-Мари Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж и танцува и е модел едва на 13-годишна възраст. Тя е на корицата на списание Elle на 15 години и прави първия си филм на 18.
Излизането на филма „И Бог създаде жената“ през 1956 г. утвърждава Бардо като международна звезда, а Сен Тропе като голям курорт. Въпреки че филмът – за жена, разкъсвана между двама братя – не съдържа нищо, което би се квалифицирало като голота днес, сцените му, в които Бардо се съблича и танцува боса на фона на африканска музика, скандализират зрителите във Франция и Америка. По това време Бардо е омъжена за режисьора на филма Роже Вадим.
Бардо продължава да работи с някои от най-добрите френски режисьори от своето поколение, включително Анри-Жорж Клузо във филма „Истината“ през 1960 г., Луи Мал във филма „Частна история“ през 1962 г. и Жан-Люк Годар във филма „Презрение“ през 1963 г. Тя прави последния си филм през 1973 г. Тя също така издава френски поп песни през 60-те и 70-те години на миналия век.
Бардо иска да се омъжи за Вадим, когато е на 16 години, но родителите ѝ я принуждават да чака, докато навърши 18 години. Те са заедно пет години, преди да се разведат. По-късно той се жени за актрисата Джейн Фонда.
Вторият съпруг на Бардо е актьорът Жак Шарие, за когото тя се омъжва през 1959 г., след като се запознават на снимачната площадка на филма „Бабет отива на война“. Те се развеждат след три години, през които имат единственото дете на Бардо, Никола-Жак. Бракът ѝ от 1966 г. с Гюнтер Сакс, немски фотограф и колекционер на произведения на изкуството, е продължил три години. Сакс се самоубива през 2011 г., търсейки облекчение от нелечимо дегенеративно заболяване, според семейството му.
Бракът ѝ от 1992 г. с Бернар д’Ормал, член на антиимигрантската партия Национален фронт, я свързва с крайната десница във Франция.
В интервюта Бардо казва, че иска да бъде погребана във вилата си в Сен Тропе на Френската Ривиера. През 2018 г. тя казва пред Paris Match, че между вилата и близка ферма притежава около 50 кучета, котки, магарета, прасета, овце, кози, гъски и костенурки.
Брижит Ан-Мари Бардо[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Anne-Marie Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на XXI век Бриджит Бардо) е френска актриса,[6] певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век.
Биография
Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.
Кариера
Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.
Личен живот
През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.[7]
През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.[8]
След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
През 2000 година тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.[9]
Избрана филмография
Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор
1952 Нормандската дупка Le Trou Normand Жавоте Льомоан Жан Бойер
1955 Големите маневри Les Grandes Manœuvres Люси, дъщерята на фотографа Рене Клер
1956 И бог създаде жената Et Dieu… créa la femme Жулиет Роже Вадим
1957 Парижанката Une Parisienne Брижит Лорие Мишел Боарон
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Урсула Роже Вадим
1958 В случай на нещастие En cas de malheur Ивета Моде Клод Отан-Лара
1959 Жената и куклата La Femme et le Pantin Ева Маршан Жулиен Дювивие
1959 Бабет отива на война Babette s’en va-t-en guerre Бабет Кристиан-Жак
1959 Искате ли да танцувате с мен? Voulez-vous danser avec moi? Виржиния Дандио Мишел Боарон
1960 Истината La Vérité Доминик Марсо Анри-Жорж Клузо
1961 Личен живот Vie privée Жил Луи Мал
1963 Презрението Le Mépris Камил Жавал Жан-Люк Годар
1964 Папараци Une ravissante idiote Пенелопа Лайтфеър Едуар Молинаро
1965 Вива Мария! Viva Maria! Мария Луи Мал
1968 Шалако Shalako графиня Ирина Лазаар Едуард Дмитрик
1970 Нова в занаята Les Novices Анес Ги Казарил
1971 Петролотърсачките Les Pétroleuses Луиза / Френчи Кинг Кристиан-Жак
1971 Булевардът на рома Boulevard Du Rhum Линда ла Рю Робер Енрико
1973 Дон Жуан-73 Don Juan ou Si Don Juan était une femme… Жуана Роже Вадим