„Правим всичко възможно в кабинета, не сме забравили по никакъв начин възрастните хора. Много е рано още.“
Това заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов в отговор на въпрос дали пенсионерите могат да очакват коледни надбавки тази година.
По думите му държавата е изправена пред редица предизвикателства, но приоритет остават социалните плащания:
„Каквото е необходимо, ще бъде направено“, увери министърът.
Всичко обаче ще зависи от развитието на икономиката и финансовото състояние на държавата към края на годината.
Изказването на Гуцанов дава надежда на пенсионерите, че и тази зима може да има допълнителна подкрепа, но категорично решение все още няма.
Гуцанов потвърди, че се работи за по-висока добавка към пенсията на починал съпруг – от 30% на 35%, което беше обявено по-рано днес от премиера Росен Желязков.
„Радвам се, че успяхме да устоим „швейцарското правило“ и да продължаваме по този начин да увеличаваме пенсиите“, коментира Гуцанов.
Той спомена и усилията за разкриване на нелегалните домове за възрастни хора. Гуцанов подчерта, че продължава реновирането на всички 81 дома за стари хора, както и изграждането на 254 нови социални услуги за хора с увреждания, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост.
В сряда Министерството на труда и социалната политика ще внесе предложение за допълнително подпомагане на пострадалите от наводненията с 3000 лв. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов в предаването „Пресечна точка“ на Нова телевизия. Така подкрепата по линия на МТСП може да достигне 7500 лв.
„Ще предложа да се направи същото, което направихме за пострадалите от пожарите. Веднъж хората да получат еднократната помощ от 1914 лева, допълнително да имат право на 3000 лева и още 2500 лева за възстановяване на изгубена техника”, обясни министър Гуцанов.
Той уточни, че предстои да обсъди с министър-председателя Росен Желязков и възможността да се отпусне еднократна помощ за наследниците на загиналите. Обсъжданата сума е около 15 000 лв. „Може да е много малко, но поне да помогнем на техните деца, съпруги, близки“, коментира министърът.
Гуцанов изрази благодарност към екипите на Агенцията за социално подпомагане, които са били на терен още в деня на бедствието: „Нямаше и половин ден, откакто стана нещастието, и всички бяха на място, за да опишат щетите“.
Социалният министър се обяви против вдигането на данъци и осигуровки за следващата година. „Има два пътя за стабилизиране на финансите – затягане на коланите или стимулиране на икономиката и борба със сивия сектор. Според мен трябва да заложим на второто. Сивата икономика у нас е около 25% – там е големият резерв“, подчерта Гуцанов.
Той допълни, че 2025 г. трябва да бъде година на подкрепа за младите семейства, с акцент върху увеличаване на майчинството, насърчаване на ранното завръщане на работа и допълнителни стимули за отглеждане на първо, второ и трето дете. „Едно от предложенията е за майките през втората година на майчинството. В момента те получават 780 лева и могат да вземат 50% от тях, ако се върнат на работа. Моето предложение е 1100 лева и 75%, ако се върнат на работа. Това е един от начините да се опитаме да се преборим с най-големия проблем – демографската криза“, каза министърът.
В момента да не се вдига минималната работна заплата и да се замразяват доходите би било недопустимо. Поне това са моите виждания и на екипа в Министерството на труда и социалната политика, заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на брифинг в Министерския съвет след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г.
Това, което предлагаме от Министерството на труда и социалната политика, е от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата да стане 1213 лв. или 620,2 евро, каза Гуцанов. Това е със 136 лв. или 69.54 евро повече от настоящата минимална работна заплата, която е 1077 лв. Знам, че на синдикатите това им се струва малко, на работодателите им се струва много, посочи социалният министър. Според него обаче е неизбежно вдигането на минималната работна заплата.
Гуцанов представи информация за нивата на минималната работна заплата в страните от Централна и Източна Европа, които по думите му като цяло имат най-ниските нива на минимални заплати в Европейския съюз по данни на Евростат. Най-ниската минимална работна заплата продължава да бъде в България в момента 551 евро, а най-високата е в Люксембург – 2638 евро. Предпоследна е Унгария със 707 евро, което е 28% повече, отколкото е в България. В Латвия минималната работна заплата е 740 евро, което е с 35% повече, отколкото в България, съобщи министърът.
Той подчерта, че България продължава да е с най-ниската минимална работна заплата, въпреки сериозните ръстове, които прави държавата през последните две години, което е безспорен факт. Считаме, че по този път трябва да се върви и хората наистина се чувстват спокойни да виждат, че държавата има отношение и нужната грижа към всеки един български гражданин, заяви Борислав Гуцанов.
Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г. Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), съобщи БТА.
Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.
Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът относно преговорите между социалните партньори.
Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той. Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов.
Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, изброи още той.
Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други – че ще се въздържат.
Законопроектът е обсъден на заседание на комисията по трудово законодателство на 2 октомври, като не е постигнат консенсус, каза в началото на заседанието председателстващият НСТС вицепремиерът Томислав Дончев.
С нашето предложение за промяна хармонизираме текстовете на Кодекса на труда с текстовете в Закона за закрила на детето, в който е записано, че до 12-годишна възраст деца не могат да бъдат оставяни сами, заяви при представянето на предложението Сачева.
По думите ѝ целта е да се даде възможност на родителите и на работодателите да договарят възможности за гъвкаво работно време с оглед на лятната ваканция на учениците.
Това е един изключително сериозен и наболял проблем, по който в току-що изминалата лятна ваканция всички ние, които сме членове на социалната комисия, получавахме много запитвания в тази посока. Министърът на образованието също е получавал многократно запитвания в посока на това да се организират и летни занимални за учениците, каза Деница Сачева.
Според нея предложеният законопроект и промени в Кодекса на труда не са универсално решение на проблема, но със сигурност са възможност, която би могла да бъде използвана.
Сачева подчерта, че все повече и повече се засилва натискът от страна на работници и служители за съчетаване на професионалния и личния живот. От една страна, говорим, че трябва да има повече деца в България и трябва да решаваме проблемите на демографската криза, от друга страна, не предлагаме достатъчно решения, в които наистина работещите родители да могат да съчетават ангажиментите си в работа с тези по отглеждане на деца, заяви Сачева, цитирана от БТА.
Тя допълни, че се променят и семейните модели в България, като повечето хора, които работят, вследствие на вътрешна миграция, живеят в населени места, в които няма възможност да бъдат подпомагани от своите по-възрастни роднини.
Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.