Млада жена от Тетевен разбуни духовете във „Фейсбук“.
Тя публукива видео, за което твърди, че се виждат танцуващи самодиви. Случката е от края на август, а момичето твърди, че и друг път е чувала мистичните създания, но за първи път ги вижда.
„В събота, около 20:30 ч., над градината ми в махала Габара станах свидетел на нещо необичайно. Успях да заснема клип, в който се вижда нетипично явление-самодиви. Преди това съм ги чувала три пъти, но никой не ми е вярвал.
Сега вече имам доказателство – този запис.
Клипчето е без звук – умишлено, защото в момента на случката нямаше нито пеене, нито играене, само аз се чувам как говоря. Затова звукът не е нужен. Знам, че някои хора ще си помислят, че е нагласено или фалшиво.
Но аз бях там и преживях това. За мен този запис е доказателство, че има неща отвъд видимото, че съществува задгробен живот и че невидимото около нас е много по-близо, отколкото предполагаме“, твърди Миглена, която признава още, че се е уплашила доста от случаката.
Публикацията предизвика стотици коментари, част от тях – подигравателни. Повечето от хората обаче признават, че вярват на видяното и поздравяват момичето за смелостта.
„В света, който ни заобикаля, има много явления, които съвременната наука не може да обясни. Това не означава ,че не съществуват“;
„Самодивите съществуват но са по агресивни към мъже , мъжете да се пазят.. а щом са се представили пред теб това не е случайно, и няма да ти е за последно“;
„Не съм ги виждал, но съм ги усещал когато съм бил вечер в природата. Обсебва те огромен страх и чувство, че нещо те наблюдава. Нещо много по-силно от теб, усещаш студ“, са само част от мненията на коментиращите.
Кои са самодивите в българската митология? Как изглеждат, какво правят, къде живеята?
Вярвало се, че тези красиви същества живеят в дълбоките гори и планини. Те се събират по поляните и танцуват вълшебно хоро през нощта. Момчетата, които крадат, се женят за тях, но самодивите често изоставят семействата си. Самодивите, познати още като самовили, вили, русалии или юди, са митични женски същества, заемащи важно място в българския фолклор.
.
Образът им е тясно свързан с красотата, магията, плодородието и дивата природа. Самодивите са и лечителки, предоставяйки сила чрез билкови лекарства. В легендите се казва, че хората, които видят самодиви, са избрани и могат да ги видят в определени места. Митовете и легендите около тях са част от богатата българска фолклорна традиция.
.
Понятие за саводива
Произходът на думата „самодива“ е неясен. Някои теории я свързват със старобългарското „самодив“, означаващо „сам“, „самостоятелен“, „дивак“. Други я извеждат от прабългарското „самодива“, обозначаващо „водна нимфа“.
.
Образ на самодивите и местообитание
– Външен вид
Описват се като красиви жени с дълга руса или кестенява коса, облечени в бели дрехи, сияещи като лунна светлина. Често носят венци от цветя и са обути в златни обувки. Някои легенди им приписват и крила.
.
– Поведение
Самодивите са своенравни и непредсказуеми същества. Могат да бъдат мили и щедри, но и злонравни и отмъстителни. Те често се влюбват в човешки мъже, но тези връзки рядко са щастливи. Самодивите имат магически сили и могат да променят облика си, да контролират стихиите и да предсказват бъдещето.
.
– Местообитание
Самодивите обитават дивата природа – гъсти гори, високи планини, край извори, реки и езера. Свързани са с места, където цари стихийната красота и необятността на природата.
.
Характер и поведение
– Същества на природата
Самодивите са олицетворение на природните стихии – вода, вятър, огън. Те танцуват под лунната светлина, пеят песни с омайващи гласове и се радват на безгрижен живот.
.
– Взаимоотношения с хората
Самодивите могат да бъдат както добронамерени, така и злакобни към хората. Те могат да омагьосват момци, да отвличат деца, да даряват с дарби или да наказват тези, които не ги уважават.
.
– Магически способности
Самодивите притежават магически способности – могат да се превръщат в различни животни, да променят външния си вид, да контролират стихиите и да предсказват бъдещето.
.
Самодивски митове
– Самодивите – пазителки на природата
Те са тясно свързани с природните стихии и се грижат за тяхната хармония. Олицетворяват плодородието, красотата и жизнеността на природата.
.
– Танците и песните на самодивите
Слави се с неустоимите си танци и песни, ехтящи из гори и планини. Омайват с музиката си не само хора, но и горски животни.
.
– Самодивското хоро
Най-известният мит е за самодивското хоро. Когато самодивите се хванат на хоро, земята се тресе, а тревата по мястото, където са играли, не никне никога повече. Младите момци, привлечени от чара им, могат да се хванат на хорото, но рискуват да бъдат отвлечени завинаги в самодивския свят.
.
– Самодивско отмъщение
Много легенди разказват за самодиви, които се влюбват в човешки мъже, но са отхвърлени или предадени. В гнева си те прокълнват любимите си, превръщат ги в камъни, дървета или животни, или им нанасят други беди.
.
– Самодивска кражба
Самодивите често отвличат човешки деца, моми или невести, за да ги отгледат като свои. Децата, отгледани от самодиви, стават много красиви и силни, но губят връзка със земния свят и не могат да се върнат при своите истински родители.
.
– Отвличане на деца
Самодивите са известни и с това, че отвличат деца, които им харесват. Те ги превръщат в свои слуги или ги обучават в магия.
.
– Самодивски съпруг
Някои легенди разказват за момци, които се влюбват в самодиви и ги омъжват. Щастието им обаче е краткотрайно, тъй като самодивата не може да се откаже от дивата си природа и рано или късно се връща в своя свят.
.
– Самодивите и юнаците
Често в народните песни се разказва за срещи между самодиви и юнаци. Тези истории могат да завършат както щастливо, с женитба и деца, така и трагично, с отвличане или смърт.
.
– Опасности от самодивите
Въпреки красотата си, самодивите могат да бъдат опасни за хората. Те могат да омаят и отвлекат човек, да го вкарат в лудост или дори да го убият. Затова е важно да се спазват народните вярвания и предпазни ритуали, когато се ходи в дивата природа.
.
– Връзката със смъртта
В някои легенди самодивите се явяват като души на починали момичета. Те могат да бъдат както добронамерени, така и зловещи, в зависимост от начина, по който са умрели.
.
– Самодивите и вещиците
В някои предания самодивите се противопоставят на вещиците, като ги прогонват от местата, където обитават.
.
– Самодивски съкровища
Самодивите пазят несметни богатства – злато, скъпоценни камъни, магически предмети. Някои легенди разказват за смели юнаци, които успяват да им откраднат съкровищата, но това е много опасно начинание, изпълнено с препятствия и опасности.
.
Легенди за самодиви
– Легенда за Горгона
В една от легендите се разказва за Горгона, красива самодива, която обитавала горите. Тя имала магически сили и лекувала хората с билки. Но един ден, когато Горгона се влюбила в млад мъж, той я предал на селяните. Те я заключили в ковчег и я изгорили. След това се появила нова Горгона, но тя била зла и отмъщавала на хората.
.
– Легенда за Ламята
Ламята е зла самодива, която обичала да мами млади мъже. Тя се появявала пред тях като красива жена и ги завеждала в своя дом. Там ги убивала и изпивала кръвта им. Ламята имала крила и опашка на змия.
.
Самодивите в съвременната култура
Образът на самодивата продължава да вдъхновява български творци – писатели, поети, музиканти, художници. Те са чест персонажи в приказки, песни, картини и филми. Самодивите са символ на красотата, дивата природа, женствената сила и магията, и са важна част от българската културна идентичност.
Самодивите са митични същества, които в българската традиция са познати и с наименованията самовили, вили, юди, юдафки, злини (Гоцеделчевско), пери (Кърджалийско). В Пловдивско самодивите се свързват с превъплътени мъртъвци млади булки.
Една от хипостазите на самодивата – вихрушката по произход се извежда от душата на покойник. Вярването, че вихрушката е предизвикана от самодиви, е по-характерно за западните български земи, докато представата, че е душа на покойник преобладава в Източна България.
Самодивите обитават дивата природа. Те се свързват с Пирин планина и горските поляни. Често като техни се определят водоизточниците – чешми, кладенци, извори, езера. От човешкия дом те излитат през комина. Самодивите излизат лятно време. В Силистренско появата им се свързва с русалската седмица. Често в песните се споменава, че самодивите вземат мома на Спасовден. Явяват се нощем, а софрите си прави по обяд. Свързани с пролетното пробуждане на природата, самодивите имат пряко отношение към растителността. Често се локализират при стари дървета. Като самодивски цветя се определят росен, имел, здравец, бръшлян, повет. Там, където самовилите играят, тревата изсъхва. Затова кръглите места с изсъхнала жълта трева се мислят за самодивски. Това се отнася и за местата с много гъби. Вярва се, че самодивите отбягват лук, пелин, орехова шума, вратика, комунига, гороцвет, трендафил и перуника.
Най-често самодивите се описват като красиви девойки. Явяват се като три сестри. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които хвърчат. В песните носят имена на жени. Самодивите живеят сами, без мъже и семейства. Понякога се описват като животни и птици.
За самодивите се смята, че са невидими или се описват с бели дрехи. Във Велинградско са познати като „бели жени”. Те пеят песни, карат овчарите да им свирят, играят самодивски хора, летят по небето. Самодивите се чуват като сватбено шествие – с музика, гайди, тъпани. Любимите действия на самодивите, освен танците и песните, са къпането и миенето, ресането, люлеенето, виенето на китки.
Когато младеж хареса самодива, той отнема предмета, в който се крие силата ù – риза, гривни и се жени за нея. Помолена да изиграе самодивски танц, самодивата получава скрития от мъжа й предмет и излита през комина, като изоставя детето си. В народните песни самодивите помагат на юнаците. Стана самовила е посестрима на кавалджии и песнопойки, Дена самовила – на юнаците, Радка – на овчарите, Магда самовила – на билярките, а Смита – на дърварите. Млякото на самодивата е чудотворно. Тя кърми Крали Марко и му дава сила.
Самодивите имат предпочитания към вегетарианската храна. Те обичат мед и погачи, ядат ошав и ябълки и приготвят ястията си под стрехите, където вечерят. Умилостивяването им става като мястото, за което се предполага, че там са разболели човек, се поръси с подсладена вода. Прекосяването на местата на самодивата води до болест – парализа, кожни болести, епилепсия, полуда. Разболяват се и заветите от вихрушка хора. Традицията забранява да се носят вдигнати от вихрушката дрехи, кърпа, шапка, защото са опасни.
Самодивите са едни от най-популярните образи в българската народна митология. Въпреки че вярата в тяхното съществуване е отпаднала от светогледа, те остават част от народните песни, приказки и предания.
.Измамна и коварна е.и неземната и смайваща самодивска хубост. Тя омагьосва на зло и покорява завинаги всеки, който за миг я зърне. Самодивите се явяват като млади жени,или три сестри, които никога не остаряват, боси и облечени в бяло. През бялата и прозрачна риза прозира снагата им.Точно в ризите им се крие може би и тяхната свръхестествена сила Имат си и по едно було от бяло платно, което наричат “сянка”. Докато тази сянка е у тях, са силни и могъщи, както само една юда може да бъде. Ако, обаче, някой им я открадне, стават обикновени жени. Затова, когато си перат сенките на реката , а после ги простират да съхнат, са много внимателни и пазят някой да не им ги открадне.Елечетата им също не бива да бъдат откраднати, защото и без тях могат да се превърнат в обикновени жени,чиято земна участ е твърде скучна, еднообразна и без особено романтика за тях. Опасани са със зуница /опас/ която има цвета на дъгата и най-силен от всички цветове е зеления. Косите им са дълги до земята,и много повече дори. Когато ги решат, светли и тънки като свила, се качват на най-високия връх на планината и оттам ги спускат чак до равнината и като летят /защото те наистина летели/, или ходят,или яздат хвъркати коне веят ги надалече във въздуха. На главата си носят венец от самодивско цвете и с него омайват юнаците. Крилете им се намират под мишниците, а летенето им е като полъх на тих ветрец . Не обичат да ходят сами, на групи се къпят, на групи почиват – винаги по много, сякаш че са тръгнали на сватба. Непрекъснато пеят и играят. Виковете им се чуват и когато не се виждат.
Какви места предпочитат
Нямат определени обиталища. Все пак предпочитат гори, извори, реки или пещери, високите планински езера ,в които се къпят в потайни доби, и студените сенки на витите ели, старите брястове през лятото, дивите круши, хвойната, където сянка не ги стига. Понякога се крият в някои растения, като здравеца, бръшляна, имела. Те са стопанки на пасищата и на бистрите води в планината. Любимите им дървета са върбите и високият бъз. Нощем, когато луната грее, излизат край горещите води или играят на ливадите и от играта им около някои дървета остава кръг, или полукръг от по-тъмна, жълта или черна като изгоряла трева.Там не никне трева, хората не ги работят, единствено самодивски гъби могат да израснат.Такива места се наричат игрище, пепелище, самодивско хоро и др.
Когато слязат в село, ходят по нечистите места – бунища, пепелища, торища, обори, места, където се хвърля помия и боклук и под капчуците. Да не се случи човек по такива места и те да са там. Когато минават през селото, всички ги чуват, но не ги виждат. Ако пеят само, значи просто идват на гости. Дойдат ли с кола, обаче, значи идват да вземат човек.Чува се скърцането на колата, свиренето и викове “дий”, “дий” и през който двор минат, някой от къщата ще умре
Като владетелки на планини, поляни и извори, те наказват всеки, който престъпи техните владения. Като господарки на поляните, искат данък тревнина, най-често това са черните очи на овчар, две невести бездеткини, две дечица млечничета, или три моми песнопойки, три момчета кавалджии, или три невести хороигри.
Какво да се прави
Който закъснява и срещне самодиви, хващат го да играе заедно с тях и му дават да пие от бъклица вино. Ако не пие или продума, на другия ден се разболява. На сутринта, осмелилия се да приеме вижда листо от репей и конски череп вместо вино и бъклица. Лошо се пише и на този, който настъпи или погнуси софрата им, /манджите си те готвят най-често под стрехите/ разкъса хорото им или заспи на самодивско място. Болестта най-често е обрив, схващане или подуване на някоя част от тялото. Изходът за съжаление е твърде често фатален. Затова човек трябва сам да се пази: когато срещне самодива не бива в никакъв случай да говори, да им отговаря, когато го викат, а трябва да се прекръсти или да запали огън и те тутакси ще изчезнат. При извор, където има самодивска трапеза, се оставя червен конец от дрехите и се свирка високо. Добре е, също така, да се носи със себе си чесън или пелин и при всички случаи по самодивски пътеки трябва да се върви бързо и да се мълчи. Ако на някой му се наложи да мине оттам, добре е да занесе дар на самодивите и да ги омилостиви. Майките не трябва да оставят децата си като малки да играят и да лягат под стрехите, където разстилат трапезите си. Също и на синор, под шипка, топола, орех, на уврат мястото, където се обръща ралото на нивата.на всички тези места и на някои, които неподозираме дори, не трябва да се спи и да се връзва люлка на дете.
Самодивите нападат повече тези от людете, които имат “слаб ангел”. Нападат и денем във вид на вихрушка, затова ги наричат “вятърничави” и “силен вятър, или женско провидение, което става на вятър. Ако на някого вихрушка отнесе шапка, кърпа или дреха, той не трябва да си я взима, докато не остави на мястото, където е паднала парче хляб със сол. Не бива също така да пие вода от самодивски кладенци. Ако някой види самодива не трябва да вика и да бяга от страх, а да се спре на едно място и да чака докато пропеят петлите и всички духове избягат по горите. Опасно е също и на ехото да се обажда човек, защото това е юда, която ще му вземе гласа.
Когато по жътва росенът увехне, казват, че самодивите са го овършали като са впрегнали свраки. Затова шиите на свраките са голи, защото са протрити от поводите на този впряг. Сякаш за да покажат, че не са само за зло на тази земя, овършаният от самодивите росен е лековит, слагат го в ракия и го оставят да стои на звездите. После тази ракия става сигурен лек против всякакви болести.
Самодивска любов
Особено обичат самодивите да слушат кавала на овчарите. Вълшебната негова песен свързва света на живите с невидимия свят на душите. Затова и понякога даряват овчарите с любовта си точно както понякога се влюбват и в юнаци с незнайна нечовешка сила. Юдата е годеницата на овчаря, която се явява само на него, носи му китки, грижи се за колибата му. Самото залюбване от юда не е нищо друго а тежка болест, затова казват “посипала го юда”, “урадисал от юда. Как се лекува тази самодивска болест, ще ви разкажем в един от следващите томове на ДФЕ, който ще бъде посветен специално на болестите.
Понеже самодивите не стъпват там където е орало желязо, има обичай да се заорава двора на всяка нова къща, та де не става той никога свърталище на тези пакостни и опасни същества.
Понякога, все пак не съвсем често, самодивите пращат едно опасно и вредно същество, което наричат “немощията”, и което предизвиква болести и смърт по хората. То се явява като сянка или като домашно животно.
Самодивите отнемат лековитостта на билките, затова при тревите за поливка, оставени нощем на звездите, слагат железни предмети, които дрънчат щом се приближат злосторниците и те бягат от шума.