Руините на почти 300-годишен град се появиха отново, след като горещите температури във Филипините частично пресушиха голям язовир. Град Пантабанган е потопен през 70-те години на миналия век, за да се построи язовир, предава bTV, надолу даваме информация за случаи от България също.
Но той излиза от водата в изключително редки случаи, когато времето е сухо и горещо. Това се случва в момент, когато почти половината от страната изпитва суша, а температурите в някои райони достигат високи стойности.
Това е най-дългият период, в който градът е бил над водата, откакто е построен язовирът, казва инженерът Марлон Паладин.
Екстремните горещини нарушиха ежедневието на милиони хора, тъй като училищата са затворени за дни, а на служителите е препоръчано да работят от вкъщи. През следващите дни може да стане още по-горещо, добавя още метеорологът Бенисън Естарея.
„Общото въздействие на климатичните промени върху Филипините е по-високите температури. Горещината, която изпитваме, може постоянно да се увеличава през следващите дни“, казва той.
Филипините се намират в средата на топлия и сух сезон, който се изостря от явлението „Ел Ниньо“ или необичайното затопляне на повърхностните води в Тихия океан. Цялото източно крайбрежие на архипелага е обърнато към Тихия океан.
Страната от Югоизточна Азия е една от най-застрашените държави в света от последиците от изменението на климата. Влажният ѝ сезон може да доведе до чудовищни бури, като супер тайфуна „Хаян“ през 2013 г. – един от най-мощните в историята.
„Виждаме, че нивото на язовирите ни ще спадне, включително в Пантабанган и други райони“, казва метеорологът Бенисън Естарея.
По официални данни нивото на водата там е спаднало с близо 50 м от нормалното си високо ниво от 221 м.
Руините са започнали „да изплуват“ през март, тъй като в района не е имало почти никакви дъждове. Възстановяването им привлече туристи в града, разположен на около 202 км северно от столицата Манила.
Освен във Филипините, Бангладеш също е наложил прекъсване на учебните занятия, което е засегнало 33 милиона ученици.
Потопени села и църкви в България – когато историята изплува от язовирите
В различни райони на България има язовири, които крият под водите си цели села, гробища и църкви. Те са били потопени при строителството на големи хидротехнически проекти през XX век. Когато нивото на водата падне, останките от тези селища се показват и напомнят за изгубеното минало. Ето няколко от най-известните примери:
Язовир Жребчево – Потопената църква
Един от най-емблематичните случаи е църквата „Св. Иван Рилски“ от село Запалня, край язовир Жребчево (между Нова Загора и Сливен). При изграждането на язовира през 60-те години селото е залято, а днес единствено каменната църква се подава над водата.
Тя се е превърнала в туристическа атракция и често е наричана „Потопената църква“. Когато нивото на язовира е ниско, около нея се виждат и основите на къщи. Легендите разказват, че църковните камбани са били преместени в новоизградената църква в село Жребчево, но хората все още пазят спомените за стария си дом.
Язовир Огоста – изчезналите Живовци и Калиманица
Язовир Огоста в Монтана е един от най-големите в България. За да бъде построен, в края на 70-те и началото на 80-те години са залети селата Живовци и Калиманица. Днес, при ниски води, се показват основи на къщи, стари улици и дори части от гробищата.
Много от потомците на изселените семейства още пазят спомени и истории за своите домове, които лежат под водата. Интересно е, че някои жители твърдят, че при особено сухи години могат да се разпознаят цели улици и фундаменти на обществени сгради.
Язовир Искър – скрити основи край София
Най-големият язовир у нас – Искър – също крие потопени територии. Построен през 40-те години, той залива части от стари села и обработваеми земи. Когато нивото му спадне, могат да се видят каменни зидове, пътища и останки от сгради. По сведения на местни жители, под водата остават и части от стари пътища, които някога са свързвали селата с околните райони.
Родопските язовири – каскадата „Арда“
В Родопите при изграждането на каскадата „Арда“ (язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград) също остават под вода махали и културни паметници. Макар рядко да се показват, при суша и ниски води може да се видят каменни зидове и останки от стари постройки. Местни легенди разказват за стари църкви и мостове, които все още се намират на дъното на язовирите.
Други примери
Язовир Батак – погълнал части от стари махали, като се смята, че под водата има основи на църкви и гробища.
Язовир Тича (край Велики Преслав) – също крие следи от потопени сгради и земи.
Язовир Ал. Стамболийски – в миналото са били залети земеделски земи и сгради, макар по-рядко да се показват останки.
Памет за изгубените села
Тези места са част от колективната памет на България – едновременно белег на модернизацията и загуба на културно наследство. Потопените църкви и селища днес са своеобразни „подводни музеи“, които от време на време изплуват, за да напомнят, че под повърхността на язовирите лежат човешки съдби, история и памет. В някои райони местните хора дори организират възпоменателни събори на бреговете на язовирите, за да почетат паметта на изгубените си родни места.