Каквото и да кажем за легендата Христо Стоичков, ще е малко и това не е клише – той подари детство на цяло поколение, радваше феновете на 7 континента, съдиите не бяха много щастливи да го видят на терена, но после му ставаха приятели, той постигна мечтата на народа – и ние, българите, да имаме „Златна топка“ и да се гордеем със себе си на световни футболни финали. И всичко това – само за 59 години от вечността.
Както се пее в една песен на агитката на ЦСКА – Стоичков наистина е само един и затова можем да му пожелаем здраве и любовта на поколенията в семейството да се множи. Вярваме, че и феновете му у нас и по света ще продължат да разказват легендатата за него. Но откъде започва всичко, кои са били съкровените му мечти, кои хора са били най-близко до него, когато е бил онова палаво, будно и устремено към целите си дете? Специално за „Труд news“ говори Петя Стоичкова – сестрата на Камата:
– Здравейте, Ивановден в България е национален празник, но преди него е 08.02.1966 г.. Какво дете беше Христо Стоичков?
– Брат ми винаги като дете беше много борбен, искаше във всичко да е първи. Имахме прекрасно детство. От цялата махала децата се събирахме и играехме на различни игри, но най-вече, когато момчетата играеха футбол, още тогава батко се отличаваше от другите. Това си е ген, наследил го е от татко и от дядо.
– Сега и двамата сте баба и дядо на общо 6 внука. Това ли е най-голямото щастие?
– За сега аз съм с 4, а батко е с 2. Дай Боже, някой да има още! Това е най-голямото щастие за нас. Внуците ни дават сила. Защо казват, че внуците са по-мили от собствените ни деца, ами – защото ние се грижим за тях и така се връщаме в годините, когато сме се грижили за нашите деца.
– Да поговорим за футболния ген. Знаем, че във Вашето семейство той живее вече 3 поколения, а, дай Боже- и 4. Как Христо Стоичков стана футболист? Кога направи първите си стъпки?
– Футболният ген в нашето семейство наистина живее 3 поколения за сега, но моята първородна внучка също играе футбол с номер 8. Има много, много талантливи деца и вярвам, че някой ден ще имаме отбор, с който ще изживеем хубави емоции.
– Ицо носи титлата „батко“. Разкажете ни за момент, в който наистина е бил гръб за Вас и семейството.
– „Батко“! „Батко“ за цял живот! Той си е моят батко. Никога няма да се обърна към него с име или фамилия. Така са ме възпитали мама и татко. За всичко мога да разчитам на него, когато съм имала нужда. За всичко мога да разчитам на него, както и на снаха ми Мариана.
– Връщам се 30 г. назад. Аз бях на 8, но мога да спомена част от емоциите си на всеки мач от Световното в САЩ. Сега е модерно да се показват семействата на играчите в такива моменти. Но тогава не беше така популярно. Как вие вкъщи преживявахте головете му в Америка, Златната топка…успехите на националния отбор и неговите лични?
– Вкъщи вратата вечно беше отворена! Всички мачове, голове, успехи, награди на брат ми преживявахме с много сълзи от радост. Всички хора, които идваха, да изразят емоции пред блока ни в „Тракия“. Беше невероятно и запомнящо се за цял живот! Всички като едно семейство без завист и злоба, с песни и танци до зори!
– Труден, но и романтичен момент бе трансферът в Барселона. От една страна – големият Кройф го избира да играе в най-великия клуб в света, но от друга- българин излиза от социалистическа държава и тръгва към големия свят. Вие споделяте тези години с него там. Как се живеехте тогава?
– Труден момент, но все пак – сбъднатата мечта на батко: „Един ден ще стъпя на големия терен!“. Само той си знае с колко лишения, труд и пот е преминал през това, за да е самият той сега. Ние, когато сме ходили в Барселона, винаги снаха ми Мариана ни обгрижваше. Там животът беше друг, а сега – една дестинация.
– Семейството винаги е било обществено активно. Това характер ли е? И един малко по-пикантен въпрос-мислил ли е някой от вас за политическа кариера?
– О, с каквото можем, помагаме! Това си е до човек и характер. Никога и никой не го е вълнувала политиката.
– Имате една много силна черта-крайната справедливост – било към съдии на терена, било към „приятели“, Ицо я възпитаваше дори и у нас-феновете чрез цветущия си език. Имаше периоди в годините, в които обаче откровено мои колеги умишлено злоупотребяваха с личното ви пространство. Какво мислите за тази черта и за тези скандали?
– С риск да засегнем някого, си му го казваме в прав текст. Много Ваши колеги пишат неверни статии не само за фамилията ни, но да са живи и здрави! Има кой да ги съди! Рано или късно всеки си получава заслуженото!
– Всички знаем за хобитата на Камата – риболова, голфа, но ще попитам за едно общо ваше хоби – пеенето. Откъде идва интересът към него? От това, че сте весели хора, че обичате хубавата музика (не само сръбска) или е имало и пеещи в рода?
– Всеки намира неща, които му носят положителна енергия. Всички пеем. Може да е фалшиво, но който пее, зло не мисли!
– Според Вас кога и дали някога България ще има втори Христо Стоичков?
– Христо Стоичков Стоичков, първородният син на Пенка и Стоичко Стоичкови. Той е един за нашето време! Дай Боже, някой ден, както казах, имаме много талантливи деца, да постигнат неговите успехи!
– Няма да крия, че подарих своята книга „На Испания с любов“, която включва първите му интервюта за испански издания, на г-жа Пенка Стоичкова и в посланието към нея написах, че тя винаги и завинаги ще е майката, която ни подари Стоичков. Бих искала отново да я поздравя и да й благодаря за това. Какво бихте пожелала на Ицо след всички тези години и за всички бъдещи?
– Искам да пожелая на батко и Мариана най-малко още 37 години ръка за ръка, здраве и щастие. Батко, на теб – честит рожден ден! Здраве, здраве! Благодаря ти за всичко, радвай се на внуците, изгубеното време не се наваксва! Прегръдки, обичам ви всичките!
Христо Стоичков организира мини боксов мач със световния шампион в тежка категория Александър Усик. Двамата участваха в благотворителния двубой на легендите срещу именити звезди от Португалия в Лисабон. Домакините спечелиха с 4:1.
Стоичков и Усик „размахаха юмруци“ един срещу друг в съблекалнята на световния отбор и предизвикаха аплодисментите на съотборниците си. Естествено до размяна на удари не се стигна. Усик припомни как е бил фен на Стоичков, а Кавалерът на „Златната топка“ върна жеста, че харесва бокса и гледа боевете му.
„Беше изумителна нощ – написа Стоичков в профила на официалния си бранд във фейсбук. – Заедно с Красимир Балъков имахме честта да играем в благотворителния мач на легендите на стадион „Жозе Алваладе“! И за първи път бях със специалните ми обувки с българското знаме! Името на Краси отдавна е на стената на славата на арената! Срещата със световния шампион по бокс в тежка категория Александър Усик беше много емоционална! Разбира момчето и от футбол! Всички си обещахме, че все по-често ще се събираме за благотворителност и приятелски наздравици!“
Балъков се завърна под аплодисменти на стадион „Жозе Алваладе“, дома на Спортинг. Магическият халф и Стоичков влязоха през второто полувреме. Камата игра за първи път с футболни обувки с българския флаг. Балъков е легенда на Спортинг и името му е едно от тези на стената на централния вход на арената. Там е и на Ивайло Йорданов, който не игра в мача, но завинаги ще остане легенда на „лисабонските лъвове“.
В галерията от страхотни футболисти, които се събраха в Лисабон, само трима са носители на „Златната топка“. Освен Стоичков другите бяха Кака и Луиш Фиго.
Благотворителният мач целеше да надхвърли приходи от един милион евро. Каузите са международни – в помощ на семейства в нужда по целия свят.
Българските футболни легенди Христо Стоичков и Красимир Балъков взеха участие в благотворителен футболен мач в Лисабон, в който се изправиха звезди на португалския футбол от миналото и сборен отбор на света.
Домакините спечелиха с 4:1. Още на загрявката преди мача си пролича, че феновете в португалската столица не са забравили изявите на Балъков с екипа на Спортинг (Лисабон) преди повече от 30 години. Българинът беше един от най-аплодираните, заедно с местната легенда Луиш Фиго. Стоичков пък привлече вниманието на световния шампион по бокс в свръхтежката категория при професионалистите Олександър Усик. Украинецът, който също взе участие в мача, се снима с носителя на „Златната топка“ за 1994 г. и с аржентинската легенда Хавиер Санети.
Стоичков и Балъков играха със специални обувки, на които блестеше българското знаме. Двамата се появиха в игра през второто полувреме. Бала влезе на почивката, а Камата стъпи на терена малко по-късно.
Педро Паулета откри резултата за Португалия в 15-ата минута. След почивката Елдер Пощига с глава удвои. Майкъл Оуен върна едно попадение за световните звезди. Фиго обаче демонстрира уменията си. Въпреки че е на 52 години, бившият футболист на Барселона и Реал (Мадрид) финтира Карагунис и възстанови аванса на тима си от два гола.
Малко преди Христо Стоичков да влезе в игра се стигна до пропусната дузпа от Юри Джоркаеф. Дел Пиеро вкара при добавката, но попадението не беше зачетено. След появата си на терена Камата, Балъков и Георги Хаджи впечатлиха с добри комбинации. Това обаче не доведе до гол за тима им, а вместо това Пепе оформи крайното 4:1 за Португалия.
Световните звезди: Петър Чех, Марко Матераци, Джон Тери, Карлес Пуьол, Хавиер Санети, Гайска Мендиета, Марек Хамшик, Кристиан Карембьо, Кака, Хавиер Савиола, Хенрик Ларсон
Резерви: Едвин ван дер Сар, Роберто Карлос, Йоргос Карагунис, Красимир Балъков, Георги Хаджи, Юри Джоркаеф, Майкъл Оуен, Алесандро дел Пиеро, Христо Стоичков, Олександър Усик