Ако предложението месечното потребление над 10 кубически метра вода да се облага с по-висока цена остане, ще се наложи да излезем на улиците, за да защитаваме интересите си. Това каза председателят на Съюза на пенсионерите – 2004 Стефан Груев в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Обединените пенсионерски съюзи излязоха с декларация, в която изразяват категорична позиция срещу въвеждането на такса „Водомер“ и срещу ограничението за месечно потребление, но за момента няма реакция от страна на управляващите, заяви той.
Стефан Груев коментира заложените в Бюджет 2026 параметри, касаещи пенсионерите. Повече от 800 000 български пенсионери живеят на границата на бедността, отбеляза той. „Още повече ще спаднем в стълбицата на възможности за нормален живот, ако се приеме предложение за 7% увеличение на пенсиите“, смята той.
Трябва да се даде възможност пенсионерите активно да продължават трудовия си живот и след навършване на пенсионна възраст, ако имат такова желание.
„В света се добиват над 15 трилиона долара от пенсионерското съсловие. Ние сме 1/3 от населението в нашата страна и е крайно необходимо да има законодателство, което да ни даде възможност да продължаваме активно да участваме на трудовия пазар в България. Може да се потърси възможност пенсионерите да се преквалифицират, но трябва да се създаде такава система. От малко над 2 милиона, около 400 000 сме с висша квалификация, годни да работим, но държавата не създава необходимите условия. Ние имаме готовността да предложим такава система, но държавата не я търси и не я иска“, подчерта Стефан Груев.
Обединените пенсионерски съюзи организираха срещи в парламента с парламентарно представените партии, с изключение на „Възраждане“, за включването на организацията в Националния съвет за тристранно сътрудничество. „Всички изразиха готовност да съдействат. За да бъдем членове на Тристранката, която трябва да стане Четиристранка, обаче са необходими законодателни промени. Никой не се наема да ги направи“, обясни Груев.
Още:
Работещите пенсионери не би трябвало да получават пенсия, защото тя е заместващ, а не съпътвстващ доход.
Който има сили да работи и след пенсионна възраст, нека работи, но не е редно да взима и пенсия, и заплата, заяви по БНТ лидерът на „Подкрепа“ Димитър Манолов, който подчерта, че това е принципно положение, макар че на него не му отива да говори такива неща.
Ние нямаме проблем с това да не се плащат осигуровките на държавните служители, защото, когато държавата започна да ги плаща, те бяха извадени от заплатите. Заплатите бяха намалени, за да се поемат осигуровките, обясни синдикалистът.
По думите му, ако сега държавата спре да плаща осигуровки, те трябва да се върнат обратно в заплатите. А това означава, че ще се повишат парите при осигурително събитие, обясни лидерът на КТ „Подкрепа“.
Пенсиите на военни и полицаи са средно с близо 1000 лв. по-високи от тези на останалите работещи хора в страната, показват данни на НОИ. Средният размер на отпуснатите пенсии на военни и полицаи през първата половина на годината е 1925 лв. А средният размер на останалите отпуснати пенсии за стаж и възраст за полугодието е 940 лв. В групата на хората от силовите ведомства влизат и служители на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Общият брой на пенсионерите в страната е малко над 2 млн., от тях личните пенсии са малко над 1,95 млн., а още над 100 хил. са наследствените пенсии. Хората с лични пенсии, работили в силовите ведомства в страната, са общо 77 802, което е под 4 на сто от всички хора с лични пенсии.
Причините за по-високите пенсии на работещите в силовите ведомства са няколко. Сред тях е възможността хората от силовите структури да излизат в пенсия на по-малко години, пише „Труд“. За настоящата година военни и полицаи могат да получат пенсия при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) да са били в съответното силово ведомство. Ако тези хора не се пенсионират при навършване на изискваната възраст, всяка година допълнителен стаж им осигурява по-висока пенсия.
В момента за работещите в масовата трета категория труд, за да получат пенсия, за жените са необходими достигането на възраст от 62 години и 4 месеца и стаж от 36 години и 8 месеца, а за мъжете са необходими възраст от 64 години и 8 месеца и стаж от 39 години и 8 месеца. Тоест за мъжете, които не са военни или полицаи, изискваната възраст за пенсия е с над 10 години по-голяма, а изискваният стаж е с над 12 години по-голям.
По-съществена причина за високите пенсии на военни и полицаи е, че при тях три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. Тоест, ако човек е работил изискваните 27 години в съответното ведомство, те му се зачитат за 45 години стаж от трета категория труд. Ако човек е работил в силово ведомство 30 години, му зачитат стаж от 50 години.
При прилагане на формулата за определяна на пенсиите наличието на такъв голям стаж води до вземане на висока пенсия. Служител на Министерство на отбраната, който е работил 30 години, ще взема с 25% по-висока пенсия от работник, който е осигуряван на същата заплата като военния и има по-голям действителен стаж от 40 години.
Сред причините за голямата разлика в пенсиите на полицаи и военни от останалите работещи хора в страната е, че служителите в силовите ведомства са осигурени върху пълния размер на работните си заплати. Докато за голяма част от хората в страната това не е така. Много хора са осигурени върху минималната работна заплата, макар да изкарват по-високи доходи. Това води до намаляване на пенсията им. Дори управляващите признават, че е твърде голям делът на сивата икономика в страната. Спестяването на осигуровки води до вземането на ниски пенсии. Проблемът е известен от години, но твърде бавно стават някакви промени.
Данните на НОИ показват и изоставане на размера на старите пенсии от новите. При положение, че отпуснатите нови пенсии за стаж и възраст през първата половина на годината са средно 940 лв., средният размер на всички пенсии за стаж и възраст в страната към края на юни е 887 лв. Отпуснатите нови пенсии за хора от силовите ведомства са средно 1925 лв., а средният размер на всички изплащани пенсии на бивши военни и полицаи е 1674 лв. Причината за това е използването на „швейцарското правило“ за ежегодно индексиране на пенсиите в страната с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за предходната година.
В добри за икономиката на страната години инфлацията е по-ниска от увеличението на доходите на работещите хора. А размерът на новите пенсии зависи от средния осигурителен доход при отпускането им. Така използването на „швейцарското правило“ води до изоставане на старите пенсии от новите. В момента на отпускане пенсиите може да имат висок коефициент на заместване на получавания преди пенсионирането доход. Но с течение на годините финансовото положение на пенсионерите се влошава спрямо това на работещите хора.
Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №3 с близо 90 920 прочитания.
Над 55 години да трепериш за работно място? Вече не е така
Повече от 15 хиляди души са в охранителните фирми
Интересни данни публикува Националният осигурителен институт в своя бюлетин – все повече българи продължават да работят и след като се пенсионират. През април 2025 г. НОИ служебно преизчисли 363 701 пенсии на хора с трудов стаж през предходната 2024 г. От тях 234 хиляди са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а близо 129 хиляди са за инвалидност.
Интересна е динамиката във времето на преизчислените пенсии. През 2020 г., когато беше въведено служебното преизчисляване на пенсиите, са преизчислени пенсиите на 237 686 души, т.е. приблизително толкова са работещите пенсионери през 2019 г. Пет години по-късно техният брой се е увеличил с цели 125 хиляди, т.е. драстичен растеж от над 52% на работещите пенсионери.
Над 360 хиляди преизчислени пенсии при общ брой на пенсиите от над 2 милиона – това на практика означава, че близо 18% от всички пенсионери в България са работещи пенсионери през 2024 г. Рязко увеличение спрямо 11% преди пет години и около 7% преди десетилетие.
Какво се случва?
Малко хора си спомнят, но само преди 10-15 години
бизнесът се бореше да получи право
лесно да уволнява работещи пенсионери. По онова време работещ пенсионер беше едва ли не лоша дума и политиците и бизнесът тогава обясняваха, че многото работещи пенсионери едва ли не пречат на младите да си намерят работа. В по-далечното минало – преди около 20-25 години, възрастните хора над 55 години въобще не можеха да си намерят работа – при тогавашната висока безработица бизнесът предпочиташе да наема млади хора и въобще не се занимаваше с по-възрастните.
Сега обаче ситуацията се обърна диаметрално – броят на хората в работоспособна възраст намалява, а безработицата е рекордно ниска и няма откъде да се намерят работници и служители. В резултат бизнесът се опитва да задържи на работа хора, достигнали пенсионна възраст, още повече че те имат натрупан опит и рутина. Така че работодателите проявяват гъвкавост и правят всичко възможно да запазят ценните си кадри.
Дефицитът на труд води и до натиск към повишаване на работните заплати. Подобреното заплащане и по-голямата гъвкавост от страна на работодателите създава повече стимули на пенсионерите да останат на пазара на труда. Така
стотици хиляди получават едновременно пенсия и заплата, което подобрява стандарта на живот.
Звучи парадоксално, но в България има повече работещи пенсионери, отколкото в цяла Германия – там се отчитат само 285 хиляди работещи пенсионери. Това е проблем за най-голямата европейска икономика, тъй като застаряването води до намаление на трудоспособното население и създава проблеми за икономиката. По тази причина страни като Германия поемат по българския път. Буквално тези дни канцлерът на федералната република обяви, че ще предложи стимули и данъчни облекчения за работещите пенсионери.
Така нареченото активно пенсиониране е част от предизборните обещания на канцлера Мерц, за да събуди германската икономика, където се очаква близо 5 милиона души да се пенсионират до 2035 г.
Гърция също върви по подобен път – правителството там позволи на пенсионерите да запазят цялата си пенсия, ако работят, и в резултат за две години работещите пенсионери се увеличиха седем пъти до 250 хиляди по данни на гръцкото министерство на труда, цитирани от “Файненшъл таймс”. Работещите пенсионери в Гърция плащат по-ниска данъчна ставка от 10% върху допълнителния си трудов доход.
Пазарът на труда в България е доста по-гъвкав и от Германия, и от Гърция и бизнесът се справя с активизирането на пенсионерите доста успешно. Да не говорим, че тук данъчното облагане върху труда е само 10%, което стимулира заетостта.
Дано не се допусне грешката да се вдигне облагането на труда –
при дефицит на кадри и демографски проблеми въобще не е добра идея да се утежнява облагането върху работещите. Напротив, фокусът трябва да е привличане на повече българи емигранти да се върнат и да работят в страната.
Но не всичко е оптимистично по отношение на работещите пенсионери в България – някои тенденции будят тревога. Например в последните години най-бързо се увеличават служебно преизчислените пенсии за инвалидност. Това е поредна индикация, че не всички инвалидни пенсии са редовни и те се използват за получаване на доход от лица, които не са придобили право на пенсия. Това се вижда и от общия брой пенсии – близо
половин милион от пенсиите са за инвалидност,
което е близо една четвърт от всички пенсии. Крайно време е измамите с инвалидни пенсии да се ограничат, особено при тези проблеми с бюджетния дефицит и дефицита на пенсионната система.
Друг проблем е големият дял на работещите пенсионери в бюджетния сектор. По данни на НОИ над 56 хиляди души в бюджетния сектор са работещи пенсионери, като тук не се включват образование, здравеопазване и държавно управление, където се отчитат още близо 30 хиляди работещи пенсионери. В тази връзка прави впечатление и големият брой работещи пенсионери
в охранителните фирми – над 15 хиляди души,
които често са млади пенсионери от МВР и службите. Тези данни са в голяма степен отражение на многото съществуващи привилегии за ранно пенсиониране, които е крайно време да се преразгледат заедно с оптимизация на държавния сектор – който е твърде раздут за настоящата демография на страната. А болниците и здравеопазването трябва да помислят как да привлекат млади кадри и медицински сестри, защото със сегашното ниско заплащане няма да стане.