Мечтая да съм министър на интеграцията, ще вкарам ромите в училищата, закани се фолклегендата.
„Имам още много време, преди да вляза в политиката, но със сигурност ще стане. На този етап няма да е, но естественият финал на кариерата ми и това, което предстои да се случи, ще е такъв. Не мога вечно да пея и да танцувам по сцените.“
Това сензационно признание направи кралят на чалгата Азис. Култовият певец гостува в известен подкаст, където прави нечувани до момента разкрития.
„Имал съм покани да вляза в парламента. С политиците говоря директно: „На мен ми се пее още, преди да ме вкарате в този водовъртеж“, категорична е фолкзвездата.
Васко е убеден, че популярността му блазни властимащите, които копнеят да я използват за облаги.
„Управляващите не се плашат от мен, а има и такива, които смятат, че бих могъл много да им помогна. Това е заради етноса, който представлявам, и въздействието ми върху хората. Няма лошо, ако искат да ме използват за добро. Ако ще вкараме циганските деца в училищата, защо не? Ако успея да докарам интеграцията до ефективност, какво лошо има?“, смята изпълнителят.
Въпреки че му е много рано, Азис вече има визия за своя принос към управлението на страната.
„Мога да бъда министър на интеграцията. Как в чужбина има Министерство на щастието, а тук да няма на малцинствата?“, подхвърля като идея чалгаджията.
Любимецът на публиката знае, че и зад вратите на парламента пак ще бъде обект на подигравки. Въпреки това каузата му е непоклатима и мечтае някой ден да я осъществи.
„Със сигурност ще бъда подценяван и осмиван, няма да е нещо ново за мен, но съвсем скоро ще разберат силата ми, защото моят електорат е огромен“, завърши ромският славей.
Още политика от България:
„Има напрежение, но не виждам голямо пропукване в мнозинството в парламента. То остава монолитно. Проблемът е по-скоро в липсата на осъзнаване и предложения за решение на въпроса със завладяната държава“, коментира политологът Даниел Смилов в студиото на „Офанзива“.
В четвъртък входовете на парламента бяха блокирани от депутати на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Акцията целеше лидерите на управляващото мнозинство да преминат пеша и предизвика сериозен обществен дебат за състоянието на институциите.
Смилов поясни, че под „държава с главно Д“ се разбира система, в която институциите обслужват управляващите:
„Това не е добро за България. Съществуването на такъв модел води до зависимости и мрежи, изграждани през годините на власт“, допълни той.
По думите му отказът на бившия премиер Бойко Борисов да участва в гласуването по вота на недоверие е по-скоро театрална дистанция, отколкото реална политическа стъпка.
Ключов за успеха на акцията обаче е бил Делян Пеевски. „Той демонстрира, че държавата зависи от него – това личеше от езика на тялото и поведението му. Затова акцията беше успешна, а не заради броя на блокиралите входовете“, обясни Смилов.
Политологът акцентира върху значението на мирните протести и предупреди за рисковете от политическо насилие и репресии.
Относно бъдещето на градската десница и предстоящите президентски избори, Смилов подчерта, че задачата на проевропейската опозиция е да излъчи алтернатива, която да не се примирява с корупционни практики и да следва ясна евроатлантическа ориентация.
„Форумите като този подпомагат процеса, като обединяват различни хора около два основни принципа: атлантическа ориентация и решаване на проблема със завладяната държава“, заяви той.
По повод ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, Смилов бе категоричен:
„Коцев не трябва да е в затвора.“
До края на годината правителството ще подаде искане за трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост – сума от 1,6 млрд. евро. Това заяви в интервю за БНТ депутатът от „Има такъв народ“ Димитър Гърдев.
Вторият транш трябва да бъде одобрен още този месец.
По думите му през последните четири години е загубено много време, но все още има шанс през 2026 г. да бъдат усвоени всички средства от плана, чиято обща стойност е около 6,1 млрд. евро.
Политическа нестабилност и спор за президентските правомощия
Гърдев коментира и петия пореден вот на недоверие, като отбеляза, че тенденцията е такива гласувания да не минават и опозицията да изглежда „изключително разнопосочна“. Той застана зад идеята да се отнемат правомощията на президента да назначава ръководителите на ДАНС и ДАР, подчертавайки, че тези функции не са заложени в Конституцията, а са дадени впоследствие.
„В момента виждаме, че тази функция постави държавата в ступор – не могат да бъдат избрани. Като видяхме такъв резултат, смятам, че това трябва по някакъв начин да бъде коригирано, защото не всички служби са отнети от президента, а и реално тежестта на водената политика пада върху правителството“, посочи депутатът.
Европейска рамка за 2 трилиона евро
Според Гърдев предстои стратегическа промяна в Европейския съюз, която отваря възможност България да се възползва от финансова рамка в размер на 2 трилиона евро. „Това е единственият реален резултат за България от членството в ЕС, защото това е изключителен ускорител. Цел на България е да се преборим максимално за всички пари, защото такива повече няма да видим. За това категорично е необходим работещ парламент“, каза депутатът.
От ИТН вече са изпратили декларация до правителството да защитава интересите на страната във връзка с кохезионната политика на Съюза, която предвижда 100% финансиране за държавите, граничещи с Русия, Украйна и Беларус. „България е пропусната. Ние поискахме да бъде припознат Черноморският регион и България, която търпи всички негативи на войната в Украйна, всички санкционни режими“, допълни Гърдев.
Средствата от тези програми могат да бъдат насочвани към инфраструктура, енергийна мрежа, региони с безводие или слабо население.
Стратегическата сделка с „Райнметал“
Депутатът подчерта и значението на сключените договори с германската отбранителна компания „Райнметал“, които ще направят България единствената държава в Европа, произвеждаща трикомпонентен барут. „Получаваме „Райнметал“ като марка и получаваме техните пазари. Това не е инвестиция само в отбраната, а в работни места, в инфраструктура, в бюджета също. 30 години нямахме нови технологии, пазарите за старите съветски образци приключиха – в Украйна дори. Самата Русия произвежда нови въоръжения и бойна техника. Ние получаваме един ускорител“, заяви той.
Цялото изказване на Гърдев очертава амбициозна, но крехка перспектива: милиарди европейски средства, ключови индустриални сделки и вътрешнополитически битки, които могат да решат дали България ще се възползва от историческата финансова възможност или ще я пропусне.
Какви са контекстът и нуждата от създаването на Форум за демократично действие, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Евгений Кънев, икономист.
„През юни, в разгара на лятото, ситуацията в страната беше тревожна – от гледна точка на демокрацията, наблюдавахме завладяване на държавата от частни интереси, използване на прокуратурата и службите за лични цели. Най-ярък пример за това беше случаят с кмета на Варна, който вече над два месеца е държан в предварителен арест, без реални свидетелства за извършено престъпление.
Това е само един от многото примери за начина, по който институциите функционират у нас. Но го споменавам, защото е най-крещящият – това е първият политически затворник след 10 ноември 1989 г. Не е имало друг случай, в който политик на високо ниво да бъде държан в ареста толкова дълго – над два месеца без повдигнато обвинение. Още по-тревожно е, че хора, които са били принудени да дадат показания, по-късно се отказват и въпреки това кметът остава в ареста.
Това беше поводът, но покрай този случай, група колеги, приятели и съмишленици решихме, че е наложително да се противопоставим на тази надвиснала вълна от авторитаризъм. Смятаме, че изборът на президент – макар и не непосредствен – ще бъде решаващ за посоката, в която ще тръгне страната. Поради факта, че демократичната общност е силно фрагментирана, а партиите често са в конфликт, решихме да бъдем гласът, който призовава хората, милеещи за демокрацията и свободата, да загърбят личните си пристрастия и да се обединят около кандидат, способен да спре тази вълна.“
Океанът от насилие
„Това е голямата тема на съвремието. Демокрацията има проблеми, Европа има проблеми, светът има проблеми. Въпросът е как да ги решим – първо, трябва да ги диагностицираме, после, да търсим решения. Моето безпокойство е, че под претекста, че „системата не работи“, се появяват фалшиви гласове, които искат да разрушат всичко и да започнат отначало. Това сме го виждали – през 1917 г. в Русия, през 1933 г. в Германия, и много пъти след това. Появяват се „основатели“ на нов ред – нов Ordnung, както казват на немски.
Вместо да поправим пукнатините във вазата, взимаме чука и я разбиваме. Светът се движи към разрушаване на демократичните порядки, които се крепят на толерантност и диалог. Без диалог няма мирно решение – остава само насилието.
Когато няма демокрация, редът се налага чрез терор. Демокрацията е начинът, по който обществото взема решения чрез гласуване. Но когато една група реши, че тя е правата, а всички останали са врагове – тогава идва нов ред, наложен със сила. Диктатурата винаги идва с оплакване, че „нещо не работи“, че „преди беше по-добре“, че „някой е виновен“ – най-често това са чужденците, малцинствата, либералите.
Това е първият признак, че не просто консервативна вълна идва, а такава, която може да доведе до терор, ако не бъде спряна по демократичен и цивилизован начин.
Насилието има много форми – не говоря само за убийства или фашистки терор. Модерните автокрации се определят именно чрез ограничаване на свободата на словото, на медиите, на правото на различно мнение.“
„Разрушителното поведение на опозицията, соросоидни фигури и неолиберални активисти“
„Именно. За слушателите, които не са запознати – Сорос е враг в Русия, където разчистиха всички неправителствени организации. Той е враг и в България, нищо, че двама вицепремиери в настоящото правителство са били служители на фондация „Отворено общество“, Сорос е враг и в САЩ. А всъщност Сорос изповядва философията на Карл Попър за „Отвореното общество“ – общество, готово да приеме различната гледна точка, да води диалог, за света, за хуманизма, човечността, емпатията и толерантността – ценности, върху които трябва да се гради демокрацията..
Тези принципи са заложени не само в Лисабонския договор на Европейския съюз, който сме подписали, но и в нашата Конституция, която за съжаление често не се спазва.
Нарушават я тези, които искат да изключат или ограничат правата на определени групи – и го правят под лозунга за „свобода на словото“.
Това е ключов момент: онези, които искат да вземат властта, често се представят като жертви – гонени, пренебрегвани, без право на изразяване. Но щом я получат, започват да преследват опонентите си, да затварят медии, да атакуват журналисти. Това се случи в Русия, случва се и в България, и в САЩ. Когато няма свобода на словото, няма и диалог. А именно „соросоидите“ – както ги наричат – защитават тези ценности.
Соросоидите всъщност са враговете на онези, които искат затворено общество – такова, каквото беше комунистическото или фашисткото. Затова всички автократи – включително Орбан в Унгария, обявяват Сорос за враг номер едно.“
Държавата с главно „Д“ може обяви за врагове всички, които не са съгласни, и полицията да бие
„Да, точно така. Те ще бъдат наричани „соросоиди“ или с други етикети. Ако държавата, която Делян Пеевски започва да изгражда или вече е изградил, се основава на това, че всеки несъгласен с него е враг, то ще видим римейк на социализма от времето на Живков. Несъгласните ще бъдат наричани „соросоиди“ или с други етикети. Това е своеобразен римейк на социализма от времето на Живков. Това показва, че сме в началото на пътя към по-твърда форма на управление, която оправдава действията на властта чрез сила, но не срещу хора, които нарушават обществения ред. Говорим за граждани, които търсят истината и искат отговорност от онези, които злоупотребяват с власт. Има законови начини, по които полицията и силовите структури могат да действат. Ключовият въпрос е: кой определя как се прилагат законите? В Русе видяхме как тезите на полицията претърпяха няколко версии, след като бяха уличени в лъжа.“
Медиите
„Всеки ден виждам как се пропускат важни новини, които са неудобни за управляващите – особено за Пеевски. Виждам изопачаване на факти, особено когато съм свидетел на събитията и после виждам как се представят в медиите. За мен това е тревожна картина – свободата на медиите и свободата на словото в България са под заплаха. Защото свободата на словото не е просто да кажеш каквото искаш. Тя е правото да критикуваш властта без страх от преследване.“
Тричленен състав на съда се обижда, че е критикуван
„Естествено, че трябва да се държи сметка и въпросът е дали съдиите действат свободно, или се страхуват от външен натиск. Това е същинският проблем, защо ключови свидетели не се разпитват с месеци? Защо, когато някой се откаже от показанията си, не се разпитва повторно? Говорим за заместник-кмета на Варна, например.
Това са крещящи въпроси. Ако институциите дадат разумно обяснение – добре. Но когато няма такова, не може просто да кажат: „Ние сме черна кутия, решаваме както намерим за добре, и нямате право да питате“. Това не е демокрация. Не може да бъде.“
„Протестът като инструмент за сваляне на правителство вече е в миналото“
„Това не е вярно. Протестът е основен инструмент на гражданското общество – той е начинът, по който управляващите получават корекция. Ако те са наистина „правителство на народа, от народа, за народа“, както Линкълн определя демокрацията, те трябва да слушат гласа на хората. Когато обаче обслужват частни интереси на един или двама души, тогава не им пука колко се протестира, стига да има кой да ги пази. И неслучайно се отварят бюджети именно за силовите структури, които пазят тази власт.
Един от големите проблеми е, че в медиите целенасочено се допускат изкривявания на информационния поток – чрез поставени лица, които манипулират, дезинформират и налагат чужди за България трактовки на случващото се.“
Как можем да противодействаме
„Като обясняваме на хората как ги лъжат. Не мога да направя друго, освен да използвам всяка възможност, за да кажа на хората да се пазят от онези, които призовават към насилие, които обиждат, които не признават правото на другите да изразят мнение, и които защитават корупцията.
Защото, който не говори срещу корупцията, на практика я подкрепя. Това е ключов момент. Всичко опира до власт и пари, а диалогът в медиите трябва всеки път да започва с въпроса: Как изглежда корупцията?
Ако първият въпрос към всеки гост в медиите беше: „Какво мислите за корупцията?“ – представете си каква щеше да бъде България. Трябва да се връщаме към нейното начало всеки път.“