Само за няколко дни Макс стана студен и затворен, сякаш добротата вече не му принадлежи.
Скоро подаде молба за развод почти без разговор, оставяйки ме объркана и наранена. Опитвах се да запазя спокойствие, напомняйки си, че трудностите разкриват истинската същност на хората. Докато документите се обработваха, се съсредоточих върху собственото си възстановяване. Не очаквах да се случи нещо повече.
Месец по-късно адвокатът на баща ми се свърза с неочаквани новини.
Той обясни, че официалните документи вече са готови за представяне. За моя изненада истинското завещание беше пазено в тайна, докато всичко бъде окончателно уредено. Баща ми ми беше оставил тихо послание на любов чрез внимателно планиране. Неговите думи и избори ми напомниха за връзката, която винаги сме споделяли.
Макс в крайна сметка научи за завещанието и беше поразен, осъзнавайки, че е реагирал твърде прибързано.
Но тогава вече бях намерила спокойствие в това, че баща ми ми е гласувал доверие с последната си воля. Научих, че търпението носи яснота, а откровеността винаги излиза наяве.
Тази глава ме научи колко е ценно да избираш хора, които се грижат за човека, а не за вещите. И с този урок започнах ново начало с благодарно сърце.