В рамките на седем дни правителството ще предложи промени в Закона за въвеждане на еврото, които предвиждат – допълнителни мерки срещу необосновано покачване на цените, завишаване на санкциите и увеличаване на контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите.
Това стана ясно по време на свиканото от премиера Росен Желязков заседание на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в Република България.
В хода на заседанието министърът на финансите Теменужка Петкова представи промените, които кабинетът изготвя на база на анализите и резултатите от проверки на НАП и КЗП, извършени от началото на месец юни.
На първо място Петкова изтъкна противодействието срещу опити на някои търговци необосновано да увеличат цените на предлаганите от тях стоки и услуги. Финансовият министър посочи, че към настоящия момент законът предвижда санкция единствено в периода на двойното обращение – от 1 януари до 31 януари 2026 година.
Удължен срок
Друга промяна в закона, която правителството предлага, се отнася до етикетирането на стоките. Проверките до настоящия момент показват, че са налице опити на някои търговци да етикетират неправилно цената както в евро, така и в лева, подвеждайки потребителите.
„Трябва да бъдат въведени много ясни критерии и правила по отношение на това какъв шрифт трябва да имат съответно цените в лева и в евро след 8 август тази година, какъв цвят трябва да бъдат те, така че потребителите да не бъдат въвеждани в заблуждение“, изтъкна министърът на финансите.
Увеличаване размера на санкциите, предвидени в Закона за въвеждане на еврото, също е сред мерките, които кабинетът ще предложи. „Санкциите трябва да бъдат завишени, тъй като по този начин те ще имат и превантивен характер по отношение на недобросъвестни търговци, които възнамеряват да увеличават необосновано цените“, заяви министър Петкова.
Контролни правомощия на КЗП
Контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите също ще бъдат разширени. „В периода, в който ще действа Законът за въвеждане на еврото, трябва да бъдат дадени допълнителни правомощия на КЗП, които да имат възможност да реагират и да извършват контролни действия по отношение на опитите за необосновано покачване на цените на стоките и услугите“, изтъкна Петкова.
Министърът на финансите посочи, че именно защитата на потребителите е във фокуса на промените, които предлага правителството.
Германски сайтове за финансова информация съобщават за повишаване на курса на еврото спрямо щатския долар в междубанковата търговия във Франкфурт.
Ръст с 0,04 на сто
Единната валута се котира за 1,1486 щатски долара.
Европейската централна банка определи вчера референтен курс от 1,1491 долара за едно евро.
Спрямо другите световни валути колебанията на еврото също са минимални със спад от 0,11 на сто спрямо швейцарския франк, растеж от 0,02 на сто спрямо британската лира и отстъпление от 0,02 на сто спрямо японската йена, предаде БТА.
За първа година депутатите изготвят бюджет в евро заради влизането на България в Еврозоната на 1 януари 2026 г.
В него е заложен дефицит от 3,6 милиарда евро или 3% от БВП, както и възможност за нов дълг от 10,5 милиарда евро.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от МФ, предвижда растежът на икономиката да се забави до 2,7% през 2026 г.
За да се отговори на очакванията на коалицията, трябваше да има компромис, обясни тя
Бюджет 2026 е бюджет не е реформаторски, но е единственият възможен в тази сложна политическа среда, в която живеем. Това каза в ефира на “Твоят ден” по NOVA NEWS Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 2019 до 2023 г.
По думите й бюджетът не съдържа всички елементи на дефиницията за строга фискална дисциплина. „Това е бюджет на компромиси“.
„Коалиционното управление беше създадено трудно. То е създадено от политически партии и формации, които сами по себе си имат различни политики и принципи, които отстояват. И въпреки всичко, с много усилия беше създадено правителство, което да е редовно и стабилно. Но сега цената се плаща през този бюджет, който, за да се отговори на очакванията и разбиранията на тази сложна коалиция, очевидно трябва да има компромис”, коментира Павлова.
Николай Василев за бюджета: Започваме да приличаме на комунистическите страни, а бяхме най-дисциплинирани в Европа
“Конференцията на световните финансови лидери в София е част от комуникационната стратегия на правителството за популяризиране на еврото. От началото на процеса по влизане в еврозоната, остават броени седмици до формалното влизане от 1 януари 2026 година”, каза тя.
По думите ѝ да влезем в ядрото на Европа, в центъра на вземането на решения в еврозоната, е стратегически избор за България. “А не да стоим в чакалнята и да чакаме някой друг да взема решенията вместо нас – без да имаме право на участие и мнение. Това е много важен стратегически момент, освен техническото му измерение, което също отнема и изисква подготовка”.
Рекордните приходи и разходи: Какви са притесненията на бизнеса и синдикатите?
“Посланията, които чухме вчера от нашите високи гости президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, голям привърженик на присъединяването към еврозоната на България, бяха много ясни. България е готова, еврото е възможност, еврото е инструмент, но от нас зависи да се възползваме от всички възможности, които този инструмент, този механизъм, тази защита ни дава”, коментира Павлова.
Според нея задължително трябва да продължим реформите, да си пазим фиска, да имаме фискална дисциплина, политика и инвестиции, които създават производителност и предпоставки за икономически растеж. “Защото крайната цел е да повишим жизнения стандарт на българите, да повишим доходите, но те да бъдат базирани на реални политики и действия. И това бяха посланията и на госпожа Георгиева и на госпожа Лагард”.
Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, която се провежда в резиденция „Бояна“ и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година. Организатори на събитието са Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ).
Кристалина Георгиева посочи, че сега задачата е да се възприеме еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на следващо ниво. Като минимум, нека България се стреми към устойчиво по-високи темпове на растеж, така че в рамките на следващото десетилетие доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз.
По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, смята Георгиева.
Според нея краткият отговор на въпроса как да се постигне по-добро развитие въпреки всички предизвикателства е: чрез отговорни политики, насочени към охлаждане на икономиката, защита на икономическата и финансовата стабилност, както и повишаване на производителността, конкурентоспособността и растежа на частния сектор.
Кристалина Георгиева е в София, обсъди с Желязков въвеждането на еврото
Тя обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето, посочи Георгиева.
Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика, с цел ограничаване на кредитния растеж и предотвратяване на прегряване на икономиката, коментира управляващият директор на МВФ. Георгиева припомни, че през 2024 г. Българската народна банка въведе уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но отбеляза, че сега тя трябва да бъде готова да ги затегне допълнително.
На трето място е необходимо ускоряване на структурните и управленските реформи. Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайно нарастване на реалните доходи. Сред приоритетите трябва да бъдат мобилизирането на неизползвания трудов потенциал и привличането на чуждестранни таланти като отговор на застаряването на населението и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към образование и изкуствен интелект, а реформите – към изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия, каза още управляващият директор на МВФ.
МВФ: Фискална дисциплина е ключът България да извлече ползи от еврозоната
Според нея при наличие на широко обществено участие, откровена и убедителна комуникация, както и решителни мерки в подкрепа на изоставащите, напредъкът е напълно постижим. Фискалните и структурните реформи могат да работят в синхрон, създавайки благоприятен кръговрат от ускорен растеж и по-ефективно разходване на публичните средства.
Кристалина Георгиева посочи още, че с прилагането на добри политики приемането на еврото може да засили както икономическата динамика, така и устойчивостта на страната, включително благодарение на новите предпазни механизми – отчитани от рейтинговите агенции. Присъединяването към евросистемата означава, че българските банки ще могат да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка чрез основните операции по рефинансиране, а при крайна необходимост – и чрез механизма за спешна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава възможност на България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност – най-голямата регионална финансова спогодба в света. Страната трябва да направи това без отлагане, категорична бе Георгиева.
Тя не пропусна да спомене и някои от ангажиментите на България към Европа. На първо място постави дълга на страната ни да се справи решително със собствените си слабости, особено в областта на управлението. От своя страна, Европа носи отговорността да настоява за реален напредък.
Второто задължение на България е да насърчава активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена решителност, предвид настоящия период на дълбока глобална несигурност. Светът преминава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, международната търговия, демографските процеси и технологичния напредък, посочи управляващият директор на МВФ.
Според нея не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на богатство, образование и талант, която се примирява с реален растеж на БВП от едва малко над 1 процент годишно, докато твърде много от най-добрите идеи и значителна част от спестяванията си се насочват към чужди пазари – за да се облагодетелстват други от техните ползи.
Управителят на БНБ и Кристалина Георгиева обсъдиха напредъка на България към еврозоната
По думите ѝ напредъкът на Европа в насока възвръщане на динамиката и повишаване на конкурентоспособността е твърде бавен. „Никъде това не личи по-ясно, отколкото в идеята за европейския банков съюз – област, която има пряко значение както за частното трансгранично споделяне на риска, така и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме държави, които са подчинили банковите си системи на висококачествения надзор на Единния надзорен механизъм, но не получават в замяна очакваните трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които все още не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме държави, които остават твърдо привързани към „слепи“ за външния свят структури в банковия сектор“, каза Кристалина Георгиева и заяви, че всичко това трябва да се промени.
Тя изрази мнение, че по-новите държави членки на ЕС, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, трябва да се позиционират в четвърта категория: като двигатели на промяната, които активно настояват за създаването на единен европейски съюз за спестявания и инвестиции.