Димитри Молеров е на 34 години, дипломиран преводач, следвал в Майнц и Хайделберг.
В момента работи върху дисертацията си. Произхожда от известния зографски род
Молерови от Банско. Израснал е в Германия. Живее в Берлин на 8 квадратни метра
и притежава не повече от 200-300 вещи. Пред „Deutsche Welle“ той разказва защо
е избрал да бъде минималист.
Всеки е принуден да търпи неизбежни ограничения, но Вие сте човек, който сам
си ги е наложил. Защо?
Молеров: Стаята, в която живея в момента в Берлин, е с площ от 8 кв.м. и това
не е случайно – за мен най-важното е да сведа до минимум вредните емисии, които
причинявам. Поради това искам мястото, което заемам и което отоплявам, да е малко.
Имам и минимум вещи – не повече от 200-300 предмета, с които мога да се подготвя
за път за половин час. По същите причини съм се отказал от хартиените книги, пощата
ми също е дигитализирана. А ако навън е над нулата, пестя и отоплението – просто
обличам още един пуловер.
Това, което ми дава минимализмът, е повече спокойствие, съсредоточеност и удовлетворение
от работата по собствените ми проекти. Обичайно работя до късно вечерта и ставам
късно – ритъмът ми е такъв. Но бих пестил още повече, ако работех през деня без
лампа.
На какви реакции се натъквате заради избрания от Вас начин на живот?
Молеров: Повечето ми приятели, които ме познават още от студентските години,
не се учудват. Но често се натъквам на смесени реакции – хората, които търсят
по-разнообразни усещания, лукс или реализация, клатят глава. Не разбират, че нищо
не ми липсва. А всъщност това е начинът да установиш кое е истински полезното.
Идеалът се достига не когато натрупаш възможно най-много, а когато не остане нищо
излишно.
Има ли значение за един дигитален номад къде живее? Мислите ли, че бихте могли
да живеете по същия начин и в България?
Молеров: Израснал съм в Германия, второ поколение имигрант съм. Живял съм като
дигитален номад и в България за няколко месеца – напълно възможно е за човек,
който работи дистанционно, инфраструктурата е налице.
Проблемът е, че повечето дигитални номади са все още в началото на кариерата
си и са по-загрижени за реализацията си, отколкото за пестенето на емисии. И така
се стига да куп ненужни полети.
И още нещо: когато дойдат в България, дигиталните номади се радват на ниските
цени, на сърдечните хора, на природата. Но купуват например жилища в луксозен
комплекс, построен незаконно на територията на национален парк.
Когато сравнявате двете държави, къде виждате плюсовете и минусите на едната
и на другата?
Молеров: Германия има функциониращи институции и добра образователна система,
предлага възможности за хубава работа и високи доходи, да не говорим за здравната
система и по-независимите медии. Екологичното съзнание е много по-развито, но
и в Германия избухват скандали на най-високо ниво, свързани например с укриване
на данъци или с друг вид измами.
Свикналите на уют хора в Германия изпитват страхове, които за българите са ежедневие.
България има да измине още много път, що се отнася до демокрацията и корпоративната
отговорност. Възможността за напредък на една малка държава е в новите икономически
сфери като дигиталния сектор и сектора на устойчивото развитие – там виждам шанса
на България. Според мен, важно е бъдещото развитие да се опре на нискоенергийните
технологии.
Вие се стремите да намалите максимално вредните емисии, които причинявате. Каква
е крайната Ви цел?
Молеров: През 2019 година летях за последен път със самолет – полет, който е
равнозначен на цели пет тона въглероден двуокис. През 2020 година лесно намалих
емисиите от девет на три-четири тона. А дългосрочната ми цел е да ги сведа до
два тона, което е границата за устойчив начин на живот. В момента подготвям и
една уеб страница на немски и вероятно на английски: www.klima-i.de. Тя ще съдържа
информация и съвети, свързани с минимализма, с опазването на природата, с битието
като дигитален номад.
Почти пълен отказ от потребителски блага – не звучи ли като отживелица? Или точно
обратното?
Молеров: Зависи на какъв етап от развитието си е човекът. Повечето хора започват
едва с напредването на възрастта да търсят духовност и начини да оставят свой
принос за поколенията. Но няма нужда да вървим по обиколни пътища – можем директно
да се насочим към истински важните цели.
Един от начините човек да се чувства богат е като има повече, отколкото му трябва.
Лично аз се стремя да осъществя минимализма и на материално ниво – гледам да не
ми трябва много, а останалото да инвестирам. Например във възобновяеми енергии.
Интервю на Биляна Михайлова