Социологът Добромир Живков: Изборите са на хоризонта, Борисов няма да оцелее до края на мандата

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook

loading...

Добромир Живков е управител на „Маркет Линкс“, социолог с дългогодишен опит в изследването на политически и социални нагласи.
Г-н Живков, според последното Ви изследване се наблюдава феномен – за пръв път рейтингът на управляващата ГЕРБ е по-висок от този на лидера й и премиер Бойко Борисов. Защо се случва?

През последните години се натрупват доста негативи и е налице увеличаваща се умора от политическата фигура на Бойко Борисов. Серията компромати, на които станахме свидетели през миналите месеци, силно катализираха този процес.

loading...

Ситуацията е наистина нова и отразява още един важен щрих към лидерската криза в управлението, но тази криза всъщност е и в самата ГЕРБ. Както всяка лидерска партия тя има проблем с приемствеността – тоест не изглежда да има ясна концепция за плавен и управляван преход. Има ли нещо друго, което да обединява членовете и симпатизантите или това е само лидерското влияние.

От думите Ви излиза, че няма лидер Борисов, няма и партия ГЕРБ.

Така или иначе изборите са на хоризонта и на тях ще има ново разпределение на електоралната подкрепа, но не по-малко важен въпрос е как ГЕРБ ще излезе от кризата. Сценарий, в който партията се разпада и се маргинализира би довело до твърде рязка промяна и много неясноти, защото пространството, което ще отвори потенциален срив на ГЕРБ, много вероятно ще бъде постепенно заето от популистки формации, които носят риск да насочат страната ни в грешни посоки от европейския модел на развитие.

Въпреки срива на доверие към него Борисов не възнамерява засега да подаде оставка. Коалиционните му партньори също го увещават да остане до края на мандата, като основните им аргументи за това са, че ни чака тежка икономическа, социална, финансова и пр. криза през зимата и че е „безотговорно да оставят хората“ насред нея…

Сценарият с тежка криза не е изключен. Но държавата разполага с достатъчни механизми да взима дори и извънредни решения, с които да се реагира адекватно. Въпросът е, че доверието в управлението е толкова ниско, че отлагането на оставката по-скоро би влошило ситуацията. Смятам, че би влошил ситуацията и опит да бъде съставено ново правителство в рамките на този парламент.

Напрежението в обществото е толкова силно, че трябва да намери своя отдушник. Както видяхме, поредният ремонт на кабинета „Борисов 3“ не успя да успокои недоволството. 60 процента от българите подкрепят исканията на протестите, което говори за осъзнаване на една много по-дълбока криза в българската държавност, поставена отвъд исканията за персонални промени.

В проучването Ви виждаме и друго – формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е с изравнени позиции с ГЕРБ. В същото време Трифонов не прави кой знае какво – не се афишира на протести и пр.

Тук трябва да реконструираме пътя, по който минават не малка част от българските избиратели в сегашната ситуация, включително и от периферията на управляващата партия ГЕРБ. Разочарованието от управлението, достигащо до гняв, захранва с енергия феномена на протестния вот. Хората са силно политизирани и търсят изразител на този вот. Какви са възможните избори в момента – БСП, която изглежда тежко компрометирана като опозиция, „Има такъв народ“, Демократична България, проект на Мая Манолова. Публичният образ и популярността на Слави Трифонов кара много от българите, най-вече на емоционална основа, да припознаят неговата формация като алтернатива на управлението, въпреки липсата на видима активност около протестите.

„Демократична България“ е политическата сила, при която отчитаме много сериозен растеж.

Дори и изборите да са днес, декларираната в проучвания подкрепа за „Има такъв народ“ е малко вероятно да се трансформира в реален вот в същите пропорции, защото емоционалната подкрепа е нещо много различно от мобилизацията за гласуване. Това е типичен феномен за лидерските и по-популистко ориентираните политически проекти в предизборна ситуация. От друга страна, виждаме реален ръст и при „Демократична България“. Към момента той изглежда по-устойчив от този при формацията на Трифонов именно с по-високата степен на мобилизация. Когато навлезем в същинската предизборна кампания и в конкретиката на политики и мерки, вероятно ще има известно успокояване на емоциите и рационализация на процеса на избор на политически представител.

Като говорим за партии, колко ще са в следващия парламент и кои?

Като почти сигурни нови формации в бъдещ парламент виждаме „Има такъв народ“ и дясното обединение „Демократична България“. Не е много ясна ситуацията с проекта на г-жа Манолова – дали ще е „Изправи се България“ или друга формация, но тя също има шансове за над 4% резултат.

А от настоящите – примерно т. нар. Патриоти, които са част от настоящото управление?

При тях голямата въпросителна е как ще се развие и ще им се отрази сегашната ситуация. Напоследък станаха по-видими и в управляващата коалиция и имат донякъде шанс за следващ парламент, но основната заплаха идва от „Има такъв народ“ поради някои общи черти в позиционирането им.

Казвате по-видими, но доколкото разбираме, едва ли тяхното мнение е надделяло, за да бъдат разчистени от полицията палатките на протестиращите в София и страната. Всъщност този ход не е ли провокация и „автогол“ на властта?

Управленската коалиция е поставена под натиск от две страни. От едната – виждаме обвинения, че правителството е меко в мерките и че оставя твърде голяма свобода за протеста, че няма ясна концепция как да възстанови нормалния ритъм на живот, особено в София. Този натиск вече се структурира в различни посоки в медии, в подписки, сигнали. От друга страна е натискът на протеста, който вероятно ще получи още енергия, което може да опровергае прогнозите, че през август напрежението ще отслабне.

От казаното от Вас става ясно, че септември ще е решаващ за политическото развитие и края на кризата?

Този сценарий като че ли постепенно се оформя като най-вероятен, погледнато от настоящия момент. Да, виждаме и Патриотите, които настояват за оставане и довършване на мандата и които в немалка степен си дават сметка, че следващи избори са силно рискови за тях.

Въпреки това не смятам, че правителството ще успее да оцелее до края на мандата. Отчитаме обществен консенсус в подкрепата на протестите – над 60% за исканията за оставки и над 50% за предсрочни избори. Също така не бих се изненадал и в момента да протичат процеси на въздействие за нормализация на вътрешнополитическата ситуация от страна на международните партньори.

В цялата тази картина къде е основната опозиционна парламентарна партия – БСП?

БСП много плавно увеличава подкрепата си, но както видяхме, голяма част от обществото се насочва към извънпарламентарната опозиция и БСП е прекият губещ. Отговорът е в действията на партията в парламента, които бяха имитация на опозиция.

Отчасти можем да отдадем това и на силната ролята на президента, който се позиционира в тази политическа ниша, а това нямаше как стратегически да не отслаби БСП. Ако през последните 3 г. президентът беше с по-умерена позиция към управлението, тогава левицата можеше да има по-силен опозиционен облик и вероятно сега щеше да има по-сериозен шанс за добро представяне на изборите, а може би и за първа политическа сила.

Догодина има и президентски избори. Предвид действията на Румен Радев в момента, той ли ще е онзи силен лидер, за когото говорихте по-горе, и дали и той няма да направи свой политически проект?

Одобрението си Румен Радев спечели с опозиционната си риторика, която до голяма степен успява да изрази критиките на голяма част от обществото към кабинета и към модела на управление. Този ресурс към момента е много сериозен актив за Радев, но силно се съмнявам, че негов политически проект би успял да бъде устойчив и би имал сериозна роля в политическия живот в страната. По-логично ми се струва президентът да се кандидатира за втори мандат, пише sega.bg.

loading...

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я
Facebook