На следващия ден след сватбата Анна и Роман пресмятат баланса и парите, които са дали. Бяха организирали голямо и красиво тържество, бяха инвестирали много пари и, честно казано, очакваха възвръщаемост. Всички гости бяха помолени да дадат пари, тъй като планираха да купят уреди и мебели за новия си апартамент. Роман го купил преди сватбата благодарение на усилена работа на ротационен принцип.
Свекървата, като бурен вятър, нахлува в спалнята на младоженците и с настървение казва на булката – „Скъпа моя, а къде е пликът от родителите ти?“ ….
– Необходимо е поне за интерес сега да изчислим всичко и да разберем дали не сме останали на минус – разсъждава Анна.
– И аз ще се изненадам, ако парите са повече от разходите – засмя се Роман. – Но по принцип ние сами искахме банкета, така че няма да се оплакваме. Мисля, че родителите ни така или иначе са сложили доста пари в плика.
Анна не вярваше особено на свекърва си, защото тя беше скъперница и не съжаляваше особено снаха си. Момичето знаеше за подаръка на роднините си, затова с нетърпение очакваше изненадата на Светлана Петровна.
– Пликът с подаръка на майка ти е празен – Аня влетя в стаята при съпруга си. – Толкова ме мрази и е решила да ме унижи за пореден път, че не е сметнала за необходимо да сложи дори някакъв минимум.
– Това не може да бъде – обърка се Роман. – Майка ми никога не би направила това.
– Мислиш ли, че съм скрила парите някъде или съм ги отворила по-рано? – Анна се обиди.
Роман не мислеше така, но и не можеше да мисли лошо за майка си. Тя беше жена с характер и лесно можеше да каже всичко в собствените си очи, но не би се промъкнала така. Той потърси логично обяснение и оправдание на ситуацията, опитвайки се да оправдае майка си.
– Може би парите просто са изпаднали и не сме ги забелязали в суматохата – опита се да успокои съпругата си той.
– Разбира се, и то по странно съвпадение, изгубени са парите на майка ти – каза тя. Всички останали пликове са пълни и само този е празен. – Не съм очаквал и дори не съм се надявал на нещо добро от нея, но това е прекалено.
– Но не ми е удобно да говоря с майка ми за това – разсъждаваше Роман. – Не искам тя да си мисли, че се интересуваме само от финансите.
– Разбира се, не е нужно да я притесняваш, ние изобщо не се интересуваме от пари – разсърди се момичето.
След дълги спорове съпрузите се скараха за първи път. Роман пръв се примири и обеща на съпругата си да уреди неприятната ситуация. Във всички останали пликове имаше внушителни суми, гостите явно не пестяха на младоженците.
– Ако не друго, родителите ми са сложили сто хиляди в плика – напомни Анна на съпруга си за необходимостта да поговори с майка си. – Светлана Петровна не е беден човек и също би могла да разточителства.
Роман се смути пред съпругата си и още повече пред майка си. Той винаги търсеше причини да зададе въпрос, но в последния момент му липсваше решителност. Самата майка не каза нищо за сватбата и подаръците, не зададе въпроси. Тя се интересуваше повече от плановете на сина си за близкото бъдеще.
– А защо точно те интересува? – Роман не разбираше. – Ако имаш нужда от нещо, за да помогнеш, кажи го директно.
– Нямам право да питам собствения си син за бизнеса? – Светлана явно беше недоволна. – Може би жена ти ти забранява да общуваш с мен или да ме клеветиш?
– Аня се отнася нормално с теб – опита се да запази спокойствие Роман. – Измисляш си неща и я клеветиш за нищо.
В резултат на това мъжът не говореше с майка си за планираното, а после жена му го обвини в нерешителност.
– Разбира се, нека майка ти да прави каквото си иска – измърмори Ани. – Аз съм само твоя съпруга, изобщо не можеш да се съобразяваш с моето мнение.
Самата Аня не смееше да попита свекърва си директно за ситуацията с подаръка, затова постоянно дразнеше съпруга си.
– Ние дори прадядо ми от село ни даде двайсет хиляди за сватбата, а само майка ти оцени брака ни в карта за стотинки – мърмореше тя по всякакъв повод.
– Може би майка ми наистина е имала парични проблеми по онова време – оправда се Роман.
– В такъв случай тя можеше просто да се обясни и да ни разкаже всичко нормално – не се отказа Анна. – Но вместо това свекървата представи празен плик. Сигурна съм, че е разказала на всички роднини, сякаш ни е направила богати, и изобщо сватбата ни е нейна заслуга.
Роман вече се дразнеше от тази тема и всеки път, когато тя възникваше, мъжът започваше да нервничи. Предложи на съпругата си да даде петдесет хиляди за лични разходи и да ги смята за подарък на майка си, само и само да приключи вече тази тема.
– Не ми трябват твоите подаяния и подобно отношение – ядоса се Анна. – По принцип бих приела всяка честна постъпка на свекърва ми, но не и празен плик, подхвърлен в общата маса.
– Какво планираш за майските празници? – Светлана попита свекърва си по телефона.
– Не знам, нямаше специални планове – каза Анна, но после се опомни и реши да промени версията, така че свекървата да не я вика на гости. – Най-вероятно ще отидем извън града при приятели.
– Добре и добре – не разви тази тема свекървата и побърза да се сбогува.
– Явно майка ти е имала наглостта да очаква, че ще я поканим на празниците – каза тя по-късно на съпруга си. – Явно е очаквала, че ще я поканим на гости.
– Не знам, майка ми не ми е казвала нищо – отвърна честно Роман.
– Ако се опита, оправдавай се, както си искаш – ядосано каза Аня. – Не искам да си развалям уикенда и да слушам спомени или глупави истории.
– Затова щяхме да реагираме с радост на поканата на семейството ти, но майка ми може само да се критикува – обиди се Роман.
А няколко дни по-късно самата Светлана дойде на гости на децата с важен и загадъчен поглед.
– Бях наблизо и реших да ви направя подарък – каза им делово тя. – Ще ме почерпи ли булката с чай?
Роман погледна жена си и тя отиде в кухнята.
– А ти помогни на жена си – заповяда Светлана. – Може би й е трудно, а и ще е по-бързо, защото нямам никакво време.
След като приготвиха чая, с намръщени лица двойката се върна в стаята за гости. През това време тя беше сложила на масата няколко брошури и реклами.
– А сега главният подарък от мен – театрално каза Светлана. – Все още не съм имала време да го подготвя за сватбата ви, а сега ще е подходящ.
– Какво се случва? – Роман не разбираше.
– Купила съм ти ваучери за морето – Светлана гордо посочи брошурите. – Цялата информация, билетите и описанието на програмата са тук. Исках да ти направя подарък за сватбата ти, но намерих страхотна екскурзия само за май. Не исках да развалям изненадата и да казвам истината, а и нямах намерение да се изтъквам пред гостите. Затова сложих само една картичка, а сега беше настъпил тържественият момент.
– Но това е скъпо – обърка се Роман.
– Е и добре, не съм приготвила подарък за непознати – Светлана не можеше да се нарадва на оригиналността си. – Мога да си представя лицата ви, когато намерят празен плик от мен.
– Не сме го подчертавали – опита се да излъже уверено Роман.
– Е, да, ще се преструвам, че вярвам – усмихна се лукаво Светлана. – Не си ли разстроен от моята картичка, нали, булка?
– Всичко е наред, благодаря ти за неочакваната изненада – Аня не можеше да намери думи.
– Моля те, спомни си за моята добрина и си събери багажа, нямаш много време до пътуването си – трепна Светлана. – Трябва да тръгвам, имам много работа за днес.
– Е, трябваше ли да скандализираш майка си и да развалиш връзката? – Роман не млъкна, след като гостенката си тръгна. – Между другото, това пътуване не е по-евтино от подарък от роднините ти.
– Но майка ти явно е искала да ме изкара глупачка и е устроила провокация – не можа да се успокои Ани. – Тя през цялото време чакаше реакцията ми, не го ли забелязваш?
– Значи няма да ходим никъде и ще продължим да си играем на обиди?
– Разбира се, че ще го направим – засмя се Ана. – За останалото ще помислим по-късно, а сега да вървим да си събираме багажа.
Анна наистина искаше да отиде на море, но не беше забравила за шегата на свекърва си. Момичето не се съмняваше, че в бъдеще тя също ще й устрои провокация и ще погъделичка нервите й.