Можете да споделите с приятели от тук:
Минималната работна заплата в ЕС, един от най-важните въпроси на комисията на Урсула фон дер Лайен, бе гореща тема в Европейския съюз в началото на годината, когато удари кризата с коронавируса.
Сега, когато настъпва икономическа криза и рецесия, въпросът е как Европейската комисия и държавите членки да осигурят справедливи възнаграждения и приличен жизнен стандарт по време и след коронакризата, пише в свой просторен анализ Eurofound – европейска фондация за подобряване на условията за живот и труд, която се финансира от ЕК.
Работещите на минимална заплата традиционно са сред най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че в началото на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 70% от хората, работещи срещу минимално възнаграждение, имат сериозни трудности да свържат двата края в сравнение с по-малко от половината останали работещи, според данните от 2018 г. Това ниво варира значително в отделните страни – от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 55% в Хърватия и Кипър, до 60% в България и до 80% в Гърция.
В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да предоставят основни услуги по време на мерките срещу Covid-19. А пък вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е значително по-голяма поради концентрацията им в силно засегнати сектори, посочва фондацията в анализа си.
Като цяло коронакризата засегна два вида работещи на минимална заплата особено силно, но по много различни начини.
От едната страна са най-важните работници – тези, които поддържаха икономиката по време на извънредните мерки и карантината. Те работят в сектори като селското стопанство, търговията на дребно и в сферата на чистотата. Това по правило са секторите с най-ниска работна заплата, която често пъти е минималната. В началото на юни еврокомисарят по въпросите на работните места и социалните права Николас Шмит посочи парадоксално слабата икономическа позиция на много основни работници по време на коронакризата.
„Тези работници поддържаха нашите общества и икономики живи, когато всички останали трябваше да спрат да работят. Парадоксално е обаче, че те ще бъдат засегнати най-силно от кризата. Работата за инициатива за минимални заплати в ЕС е съществен елемент от нашата стратегия за възстановяване. Всеки заслужава приличен жизнен стандарт„, каза Николас Шмит.
Другата група работещи на минимална заплата бяха тези, които си останаха у дома, когато бяха наложени извънредните мерки в редица страни. Проучването „Живот, работа и Covid-19“ на Eurofound показва, че 29% от анкетираните са загубили временна или постоянна работа заради пандемията. Те са работили в секторите засегнати най-силно от пандемията – хотелиерство (16%), изкуства, развлечения, отдих или домашни помощници (14%) и сервизни работници (16%).
Проучването показва още, че близо 40 на сто от анкетираните са завили, че доходите им са намалели в сравнение с тези от преди Covid-19. Близо половината твърдят, че техните домакинства не могат да свържат двата края, а над половината казват, че не могат да поддържат стандарта си на живот повече от три месеца без доход.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: