За мнозина слизуните са нищо повече от лигави буболечки, които се появяват след дъжд или се промъкват в градината. Но истината е, че отвъд непривлекателния им вид, тези създания играят много по-важна роля, отколкото си представяме – както в природата, така и в науката и козметиката.
Тихият механизъм на природата
Слизуните са от съществено значение за естественото рециклиране в екосистемата. Хранейки се с паднали листа, гъби и органични отпадъци, те помагат за разграждането на растителната материя и връщат хранителни вещества в почвата. Благодарение на тях земята става по-плодородна и продуктивна.
ВИЖТЕ КАКВО ПРАВЯТ ОХЛЮВИТЕ В КРАЯ
Освен това, макар малцина да го осъзнават, те са част от менюто на много животни – птици, жаби, таралежи и бръмбари. С други думи, слизуните са част от деликатния баланс на хранителната верига.
От лигавицата им до вашата кожа: Неочакван път
Може би най-любопитното при слизуните е потенциалът, скрит в тяхната слуз. Именно онази лепкава субстанция, която често ни притеснява, съдържа свойства, които могат да се използват в медицината и козметиката.
Открито е, че тази слуз съдържа ензими с регенериращи, антибактериални и противовъзпалителни ефекти. Медицински изследвания вече изучават приложенията ѝ за ускоряване на зарастването на рани.
А що се отнася до красотата, има още нещо интересно: слузта на слизуните споделя съставки с прочутата слуз на охлювите, като хиалуронова киселина и антиоксиданти. Това е привлякло вниманието на лаборатории, които търсят естествени съставки за овлажнители или подмладяващи продукти.
Полезен модел за разбиране на мозъка
Историята на слизуните не свършва дотук. Те са обект на изследвания и в невронауката. Тяхната нервна система е проста, но е служила като модел за разбиране как работят паметта и ученето – ключови теми при изучаването на човешкия мозък.
Накратко
Може никога да не сте гледали с добро око на слизуните, но тези скромни създания имат какво да предложат.
Те почистват почвата, хранят други живи същества, предоставят ценни съставки и дори са съюзници на науката. Може да не спечелят конкурс за популярност, но заслужават нашето уважение и внимание. Защото природата отново ни показва, че всичко има своето място и стойност, дори ако първоначално не изглежда така.
ол охлюв, също плужек или лигавец, е общоприето наименование за всяко сухоземно коремоного мекотело, което няма черупка. То често се използва и за всяко коремоного мекотело без черупка, със силно редуцирана черупка или само с малка вътрешна черупка, особено при морските охлюви.
Таксономичните семейства сухоземни плужеци принадлежат към няколко доста различни еволюционни линии, които включват и охлюви с черупка. Отделните семейства голи охлюви нямат близко родство помежду си, въпреки външната прилика по форма на тялото. Липсата на черупка е възниквала независимо многократно по време на еволюционното минало, затова категорията „гол охлюв“ е полифилетична.
Описание
Външната анатомия на плужека включва пипала, мантия, опашка, кил, крак и рудиментарна черупка.
Пипала
Подобно на други сухоземни белодробни охлюви, повечето земни голи охлюви имат две двойки „пипала“ на главата си. Горната двойка е за наблюдение и има очни петна в краищата, докато долната двойка осигурява обонянието. И двете двойки пипала могат да се прибират.
Мантия
Разположена е отгоре зад главата. Под нея се намират гениталният отвор и анусът. От едната страна (почти винаги отдясно) на мантията се намира респираторният отвор (пневмостом), който се вижда лесно, докато е отворен, но е труден за откриване, когато се затвори.
Опашка
Частта от плужека зад мантията се нарича „опашка“.
Кил
Някои видове, като Tandonia budapestensis, притежават „гребен“, разположен по средата на опашката (понякога по цялото ѝ протежение, понякога само в задната част), наречен „кил“.
Крак
Долната гладка част на голия охлюв се нарича „крак“. Подобно на почти всички коремоноги, голият охлюв се придвижва чрез мускулна контракция на долната част на крака. Едновременно с придвижването от нея се отделя слой слуз, която предотвратява увреждане на тъканите, разположени в тази област.
Рудиментарна черупка
При повечето голи охлюви е запазен остатък от черупка, обикновено вътре в тялото. Този орган служи като склад за калциеви соли, често заедно с храносмилателните жлези. Вътрешна черупка присъства при представителите от семейства Limacidae и Parmacellidae,[3][4] а при Philomycidae, Onchidiidae и Veronicellidae липсва такава въобще.
Гол охлюв, наричан още плужек, е един от най-често срещаните вредители в градините. Макар и на пръв поглед безобиден, той нанася сериозни щети на зеленчукови култури, цветя и декоративни растения. В тази статия ще разгледаме какви са най-ефективните методи за борба срещу голи охлюви и как можем да се предпазим от тях, използвайки както традиционни, така и съвременни средства.
Гол охлюв>>щети върху растенията>>решение
Какви щети нанася гол охлюв
Голите охлюви се хранят предимно нощем, когато влажността е по-висока. Те оставят след себе си сребристи следи и изгризани листа, които могат да унищожат цели реколти. Особено опасни са за млади растения и разсади. Плужекът може да се размножава бързо и при липса на контрол да се превърне в сериозен проблем за всяка градина.
Ефективни методи срещу голи охлюви
Съществуват различни подходи за борба с този вредител. Един от най-често използваните е отрова за гол охлюв под формата на гранули, която се разпръсква около растенията. Този метод обаче трябва да се използва с внимание, особено ако в градината има деца или домашни любимци.
Безопасни и не токсични алтернативи
За хората, които търсят екологични решения, съществува не токсичен препарат за голи охлюви. Тези продукти са безопасни за околната среда и не вредят на полезните насекоми. Можете също така да използвате природни методи – като разпръскване на дървесна пепел, счупени черупки от яйца или медни ленти около растенията, които пречат на плужека да се приближи.
Как да се защитим от голи охлюви
Превенция и добри практики
За да се защитите ефективно срещу голи охлюви, редовно почиствайте градината от растителни остатъци и поддържайте добра вентилация между растенията. Поливането рано сутрин също е добър метод, тъй като почвата изсъхва до вечерта и става по-малко привлекателна за охлювите.
Гол охлюв или земен охлюв е често срещано име за всяко сухоземно, коремоного мекотело без черупка. Думата ‘гол” също се използва често като част от името на всяко коремоного мекотело, което няма черупка или има много намалена черупка, или има само малка вътрешна черупка, по-специално морските голи охлюви или полу голите охлюви (това е в противоречие с често срещаното “охлюв”, което се отнася за коремоноги, които имат навита черупка, голяма достатъчно, че животното да може да напъха изцяло меките си части в нея).
Голи Охлюви Gastropoda Информация за
Плужеците най-добре биват описани като охлюви без черупка. Те са вид мекотело, свързано с мидите. Голите охлюви са с меки тела, обикновено кафяви или сиви и имат очи на стъбла. Варират на размер от ¼ инч до два инча или повече. Като се движат, голите охлюви оставят след себе си слузеста, сребърна следа.
Голите охлюви използват подобни на мухите си уста да стържат и дъвчат растителната тъкан. Заради техните уста, те създават дупки с неправилни форми. Щетите от храненето могат да бъдат козметични, обаче прекаленото хранене може да доведе до стрес за растението, дори смърт.
Телата на голите охлюви са направени предимно от вода и без цялостна черупка, техните меки тъкани са склонни към изсушаване. Те трябва да генерират предпазна слуз за да живеят. Повечето видове са най-активни точно след дъжд, тъй като земята е влажна. При по-сухи условия, те се крият във влажни места като например под корите на дърветата, паднали трупи, камъни и направени от човека структури – саксии, за да запазят влажността на телата си. Както всички други коремоноги, те преминават през усукване ( 180 градусово завъртане на вътрешните органи) по време на развитие. Вътрешно, анатомията на голия охлюв явно показва ефектите на тази ротация, но външно – телата на голите охлюви изглеждат повече или по-малко симетрични, с изключение на мястото на дихателните пори, които се намират от едната страна на животното, обикновено от дясната.
Плужеците отделят два вида слуз: единият е тънък и воднист, а другият гъст и лепкав. И двата вида са хигроскопични. Тънката слуз се разпространява от центъра на краката до ръбовете, а гъстия се разпространява отзад напред. Голите охлюви също отделят слуз, която обгръща цялото им тяло. Слузта отделена от краката съдържа влакна, които помагат на голия охлюв да не се подхлъзне от вертикални повърхности. “Слузестата следа”, която охлюва оставя след себе си има и някои вторични ефекти: когато другите голи охлюви се натъкнат на тази слузеста следа, те могат да разпознаят дали са от един и същи вид. Това помага много при намирането на партньор. Следването на слузестата следа е също част от поведението на ловци при някои месоядни голи охлюви. Телесната слуз осигурява някаква защита срещу хищниците, тъй като може да направи голият охлюв труден за сграбчване и държане от човката на птица например, и самата слуз може да бъде с неприятен вкус.
Външната анатомия на голият охлюв включва следните елементи:
Пипала
Както другите белодробни земни коремоноги, булшинството от земни голи охлюви имат два чифта “пипалца” или пипала на главата си. По-горният чифт е за усещане на светлината и има очи накрая, докато долния чифт осигурява усета за миризма. Двата чифта са прибиращи се.
Кожух
На горната част на охлюва, зад главата, с формата на седло се намира кожуха. Под него се намират гениталиите и ануса. От едната страна (почти винаги дясната) на кожуха се намира респираторен отвор, който се вижда лесно, когато е отворен, но трудно, когато е затворен. Това разкритие е известно като пневмостом.
Опашка
Частта на голият охлюв зад кожуха се нарича опашка.
Кил
Някои видове голи охлюви имат виден хребет преминаващ през гърба им и стигащ до средата на опашката (понякога по цялата опашка, понякога по крайната част). Този хребет се нарича кил.
Крак
Долната страна на охлюва, която е плоска се нарича крак. Както почти всички коремоноги, голият охлюв се движи чрез ритмични вълни изпращани от мускулните контракции под крака му. Едновременно с това отделя слуз, върху която се движи, което помага да предотврати щети върху крака си.
Покрай края на крака, при някои видове има структура наречена крачна ресна.
Рудиментарна черупка
Повечето голи охлюви запазват остатък от своята черупка, която обикновено се намира отвътре. Този орган основно служи за съхранение на калциеви соли, често съчетани с храносмилателните жлези. При видовете Limacidae и Parmacellidae е налице вътрешна черупка.
Поведение
Когато са атакувани, голите охлюви могат да свият телата си, правейки се по-твърди, по-компактни, по-неподвижни и по-кръгли. Правейки това, те стават здраво закачени към субстрата. Това, в комбинация със плъзгащата слуз, която отделят ги прави по-трудни за сграбчване от хищниците. Някои голи охлюви могат да самоампутират (автотомия) част от опашката си, за да избегнат от хищника. Някои видове голи охлюви хибернират под земята през зимата в умерените климати, а при други видове, зрелите екземпляри умират през есента.
Интра и интерспецифично състезателно поведение е документирано, но то варира изключително при различните видове голи охлюви. Голите охлюви често прибягват до агресия, атакувайки себеподобните си или други видове, когато се борят за ресурси. Тази агресивност също е мотивирана според сезона, защото наличието на ресурси като например подслон и храна може да бъде ограничено поради климатичните условия. Голите охлюви са по-податливи да атакуват през лятото, тъй като тогава наличието на ресурси е намалено. През зимата, техните агресивни отговори са заместени от общително поведение.
Диета и хранителни навици
Повечето видове голи охлюви са всеядни, хранейки се с широк спектрум от органични материали, включително листа от живи растения, лишеи, гъби, дори мърша. Някои голи охлюви са хищници и ядат други плужеци, охлюви или земни червеи.
Голите охлюви също могат да се хранят с богато разнообразие от зеленчуци и подправки, включително цветя като петунии, хризантеми, маргаритки, лобелии, лилии, нарциси, тинтява, иглики, грудкови бегонии, ружи, ириси и плодове като ягоди. Те също се хранят с моркови, круши, ябълки и зеле, ако са единствен източник на храна.
Плужеците се хранят с всякакъв вид растителност, но предпочитат нежни листа. Това означава, че ще се хранят с растения с особено нежни листа или разсад, който е податлив на щетите от голите охлюви. Голите охлюви също ядат зеленчуци и плодове, причинявайки грозни щети на посевите.
Голите охлюви от различните разреди са гъбоядни. Някои охлюви са селективни спрямо определени части или стадии на развитие на гъбите с които се хранят, макар че това много зависи. В зависимост от видовете и други фактори, голите охлюви ядат само гъби в специфични стадии на развитие. Освен това, в други случаи могат да бъдат изяждани цели гъби без никаква селекция базирана на онтогенетичните им стадии.
Цикъл на живот
Голите охлюви и охлювите са хермафродити. Всеки един от тях има женски и мъжки органи, обаче обикновено им е нужно друг да оплоди яйцата, които носят в телата си. Всеки един е способен да снесе около 300 яйца. Яйцата се снасят, когато условията са оптимални, но върховите времена са през пролетта и есента.
Подобните на гел яйца се снасят на групи от по 25, около инч надолу под рохкавата почва на влажни места и са покрити със слой слуз. Яйцата се излюпват след около 30 дни. Обаче при сухи условия, яйцата могат да останат неизлюпени, докато не се абсорбира адекватно количество влага. Голите охлюви и охлювите достигат зрял размер от 3 до 12 месеца и могат да живеят до няколко години. Температурата и нивото на влажността са основните фактори, които оказват влияние върху дейността им. При неблагоприятни условия на околната среда, голите охлюви могат да оцелеят като се заровят на дълбочина 3 метра в почвата, а охлювите се затварят в черупките си.
Голите охлюви могат да бъдат много ощетяващи вредители във влажни и сенчести градини. Те се хранят с листата на много растения, особено с разсад. По-късно в сезона могат да се хранят със зреещите зеленчуци и плодове. Голите охлюви обикновено са многобройни по време на дъждовните сезони и в добре поливани градини. Ако голите охлюви са в изобилие през една година, това не означава че ще бъдат в изобилие и през следващата. Относителния брой на голите охлюви в даден сезон зависи от това колко влажни са условията.
Голите охлюви като вредители
Голите охлюви са едни от най-вредните вредители в градината. Предоставени им подходящи условия, семейство голи охлюви могат да унищожат зеленчуков посев за няколко дни. Разбирайки няколко факти за голите охлюви като например с какво се хранят, къде живеят и какво ги яде може да ви помогне да убиете голите охлюви в градината ви. Плужеците играят важна роля в екосистемата като се хранят с разлагащ се растителен материал и гъбички. В някои случаи повечето месоядни голи охлюви се хранят с мъртви екземпляри от себеподобните си.
Те се хранят с почти всичко в градината – оглеждайте за дупки и опърпани краища на листата и стъблата. Тези дупки би трябвало да имат неправилни форми заради техните подобни на пила устни. Малките разсади могат да бъдат изцяло изядени.
Голите охлюви могат да смелят тъканите от повечето растения, но биват особено привлечени от боба, марулите, зелето и доматите ви. Голите охлюви и охлювите могат да бъдат неприятни вредители в градината ви. И двата вида се хранят лакомо, оставят след себе си големи дупки в листата на растенията и могат да изядат напълно младия разсад. Те започват да се хранят рано през пролетта и продължават през растителния сезон, докато не замръзне всичко. Плужеците и охлювите се хранят с голямо разнообразие от растителен материал и могат да бъдат особено неприятни за хоста, теменужките, агератумите, лилиите, клеоме, ягодите, марулите и зелето.
Има много видове от тези мекотели, но само няколко представляват сериозен проблем. Някои от тях са сивият градински гол охлюв Deroceras reticulatum, жълтеникавокафявият градински гол охлюв Limax flavus, петнистият градински гол охлюв Limax maximus (в.ж. снимката по-горе) и кафявият градински плужек Helix aspersa.
Голите охлюви и охлювите имат ограничена защита срещу загуба на вода и имат нужда от адекватни нива на влагата за да живеят. Те могат да абсорбират вода директно през кожата си или да пият от локви. Плужеците и охлювите се хранят основно през нощта, макар че могат да излязат навън и при мъгливо и облачно време, след дъжд или след поливане.
През деня, те търсят защита от дехидратация в хладни, влажни локации, под листа, разлагащи се растения, камъни, стъпаловидни камъни, дървени дъски, веранди, тесни пространства или саксии. Понякога големи популации могат да бъдат открити под обгръщащи растения като например бръшлян, пахисандра и винка. Дървесните разлагащи се стърготини също предоставят отлична среда.
Голите охлюви и охлювите се движат с помощта на голям крак, който се плъзга по следа от слуз или лигавина, която се отделя чрез жлезите, които се намират под главите им. Слузта служи за подложка върху грубите места. Тази лигавина служи също и за оставяне на следи. Те се връщат към любимите си места за подслон и хранене следващата нощ, освен ако не са обезпокоени или мястото стане твърде сухо. Охлювите и голите охлюви избягват да преминават през прашни или сухи материали. Блестящите следи от слуз оставени по растенията или по земята са добри индикатори за тяхната активност.
Ако намирате тази информация полезна, моля проверете следните две наши статии: “как да се справим с охлювите“ и “как да предотвратим нашествието от охлюви”.