Тази нощ богомолците ще нощуват под открито небе със свещичка в ръка, молейки се за своето чудо, а други ще благодарят за него
Хиляди вярващи се стичат към местността Кръстова гора в навечерието на големия християнски празник Кръстовден. Заради очакваното голямо стълпотворение от хора на мястото тази година има засилено полицейско присъствие. Служители на реда и доброволци от „Национален отряд за реакция при бедствия-Пловдив“ ще бдят за спокойствието на всички. Униформените ще следят за трафика, а доброволците ще осигурят пожарна охрана. По време на празника, когато хиляди миряни посещават светата обител, рискът от инциденти е повишен.
Пристигането на миряните започна още в петък
Някои от тях дори вече публикуваха снимки от мистичното място и изминалата нощ.
Богомолците паркират в района на село Борово, което е на 7 км от манастира „Св. Троица“. Хора от всякаква възраст вървят пеш към светата обител, носейки топли завивки и храна. Всяка година близо 10 000 поклонници от цялата страна пристигат в нощта срещу Кръстовден на святото място и нощуват по поляните под открито небе, молейки се за своето чудо, а други благодарят за него. В последните години сред богомолците има и много чужденци, разказват хората от близкото село Борово.
Вярва се, че парченце от Христовия кръст е скрито на родопския връх
и това прави мястото и енергията му толкова силни. Всеки пристигнал за празника иска да се поклони пред Чудотворния кръст на върха, до който се стига, минавайки през параклисите на дванадесетте апостоли. Чака се поне 2 часа, но опашката не се приема като наказание. Още в петък поклонници започнаха да заемат места по ливадите около църквата и да се готвят за литургията. Със свещ в ръка те ще останат тази нощ под открито небе.
Тази вечер в 19 часа ще започне празничната вечерня, в 22,30 ч. ще бъде отслужена празнична утреня. Началото на Архиерейска света Литургия е в полунощ. Очаква се тя да бъде отслужена от пловдивския митрополит Николай.
На Кръстова гора усещанията са различни. Някои споделят, че чувстват прилив на енергия. Не са малко и чудесата, случили се тук. Богомолци разказват, че при едно от посещенията се изсипал дъжд като из ведро, но никой от групата не се разболял, макар че били мокри до кости.
По повод честване на християнския празник Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден) на 13 и 14 септември в манастира „Св. Троица“ в местността Кръстова Гора се очаква голям пътникопоток на територията на Община Лъки. В тази връзка от днес до неделя са възможни значителни затруднения на движението на моторни превозни средства в района, предупреждават от Областната дирекция на МВР в Пловдив.
Предприети са необходимите мерки за осигуряване на обществения ред и недопускане на пътни произшествия и инциденти по време на празничните дни. От полицията призовават водачите на автомобили да бъдат търпеливи и да изпълняват стриктно разпорежданията на полицейските служители, за да се избягват необосновани затруднения на трафика по посочения маршрут.
По повод празника ще бъдат отслужени архиерейски богослужения на 13 септември (събота). От 19:00 часа започва празнична вечерня, а от 22:30 часа – празнична утреня. На 14 септември (неделя) от 00:00 часа ще бъде отслужена Архиерейска света литургия.
По традиция вярващи от цялата страна посещават мястото, за да се помолят за прошка и изцеление. Вярва се, че ако човек остане там поне една нощ под звездите, зареден с вяра и любов, отправящ искрена молба към Бога, ще му се даде свише силата да се справи с несгодите, ще получи отговор на молбите си, посочват от Пловдивската митрополия.
Манастирът „Света Троица“, известен повече като Троицкия, се намира в местността Кръстова гора в Средните Родопи, на шест км от село Борово, община Лъки. Местността получава това име заради твърденията, че там е била заровена частица от разпятието на Исус Христос.
Тази местност е с надморска височина 1545 м и представлява кръгла поляна, заобиколена от гъсти букови гори. От двете страни на пътя към Кръстов връх, където се намира светият Кръст, в годините бяха изградени 12 параклиса, посветени на светите апостоли.
В навечерието на един от 12-те големи християнски празници – Въздвижение на Светия кръст Господен, по-популярен като Кръстовден, хиляди християни от цялата страна се събират на Кръстова гора. Според вярванията там се съхранява частица от Светия Кръст Господен.
Вярва се, че в нощта срещу празника молитвите се чуват и болните оздравяват. Голяма част от богомолците ще пренощуват под открито небе.
Празничната вечерня ще започне в 19 ч. днес, а от 22:30 ч. е началото на Празничната утриня. В полунощ ще започне Архиерейската Света литургия. Утре рано сутринта на върха, където е поставен Светият кръст, ще бъде отслужен водосвет за здраве и просперитет на българския народ.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики през 312 година.14 години по- късно неговата майка Елена открива в Палестина гроба Господен и изпратила малка частица от него на сина си в Константинопол, а самият кръстът бил положен в главната Йерусалимска църква.
Българската православна църква извършва поклонение на Кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Заради потока от автомобили и автобуси, които ще се качат на Кръстова гора, се очаква затруднение на движението в района.
От полицията в Пловдив съобщиха, че са предприели мерки срещу пътни инциденти и призоваха шофьорите за търпение и стриктно спазване на указанията.
На големия християнски празник – Кръстовден, 14 септември, в парк Розариум, под звуци, песни и танци на талантите ни, казанлъчани ще заплетат Чергата Ни.
Еко-арт проект, който ще обедини малки и големи в създаването на нещо, достойно да се покаже пред света. Още през следващия юни, Чергата ще краси и привлича туристи на Тюлбето, а организаторите на събитието се надяват тя да може да се мери и минава рекорди, да носи гордост на създателите ѝ. Креативната инициатива ще започне в 11 часа в парк „Розарим“- обновената му част и арт сцената- в западния край на парка.
Чергата ще бъде изплетена от ненужни текстилни материали, които при излишък също може да носите в неделя.
За да бъде празника завършен и специален, своите умения ще покажат даровити ученици на НЧ „Възродена Искра“. Точно преди старта на новата учебна година, те ще ни покажат своя голям талант в изпълнение на танци и песни.
Проектът се реализира със съдействието на Община Казанлък.
Кръстовден е един от най-почитаните празници в православния календар, който отбелязваме на 14 септември. На тази дата църквата почита Въздвижението на Светия кръст Господен, когато според преданието е бил открит истинският кръст, на който е бил разпнат Христос.
Празникът е известен и с редица народни вярвания и обичаи, които са се предавали през поколенията и са дълбоко свързани с християнската символика на кръста. Какви са главните поверия за Кръстовден?
Вярвания за здраве и закрила
Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.
Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло.
Денят на големия кръст
В народната традиция Кръстовден е известен още като Ден на големия кръст. Смятало се е, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята „се кръсти“ и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата.
Гадание за времето
Според народните вярвания каквото е времето на Кръстовден, такова ще бъде и през есента. Ако е слънчево и ясно, очаква се топла и благодатна есен. Ако завали дъжд, хората го приемали като благословия за плодородие. Имало е и поверие, че ако на този ден духне силен вятър, зимата ще бъде тежка и студена.
Пост и пречистване
На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича „кръстовденски пост“. Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.
Народната традиция е свързана и със строги забрани. На Кръстовден не се работи тежка полска работа – смятало се е, че това носи нещастие. Особено забранено е било да се копае земята, за да не се „разсърди“ тя. Вместо това хората са приготвяли обредни хлябове и са ги раздавали за здраве.
Жените не бива да берат плодове и зеленчуци на този ден, защото според поверията „кръстът ще ги изгори“ и реколтата няма да е добра. Вместо това са приготвяли постни ястия, най-често зеленчукови супи, пълнени чушки или сарми без месо.
Магията на Кръстовден – небето се отваря
Много хора са вярвали, че в нощта срещу Кръстовден небето се отваря и молитвите достигат най-пряко до Бога. Затова вечерта преди празника хората са се събирали на молитва, запалвали са свещи и са отправяли най-съкровените си желания.
Вярвало се е, че ако се помолиш искрено за здраве или за рожба, желанието ще се сбъдне.
Всяка година на Кръстовден се събират хиляди поклонници от цяла България. Снимка: istock
С Кръстовден е свързано и едно от най-почитаните свети места в България – Кръстова гора в Родопите. Според преданието там е скрито парче от Христовия кръст.
Мястото се е смятало за чудотворно и хората вярвали, че който прекара нощта там в навечерието на празника, може да получи изцеление от тежки болести. Хиляди поклонници се събират на Кръстова гора всяка година, за да потърсят утеха и божията закрила.
Въздвижение на Светия кръст Господен, Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника.
Посветен е на откриването от Света Елена, майката на император Константин I Велики, на мястото на Голгота и на 3 заровени там кръста, от които единият – т.нар. Истински кръст, т.е. този на който, според Евангелията, е разпънат Исус Христос (вер. 33 г.), и на последвалото му показване на народа и запазване в специално съграден за това храм. Освен това по този повод традиционно се напомнят и събитията, около възцаряването на Константин, като единствен император на Римската империя и свързаните с това християнски предания, относно неговото покръстване (особено – за виденията му преди Битката на Милвийския мост), както и около пленяването на кръста (ок. 614 г.) от персите и по-късното му възвръщане от византийския император Ираклий (ок.628 г.)
Празнува се от Българската православна църква на 14 септември, според Новоюланския календар, което е едно от поклоненията на Кръста Господен, които се правят 4 пъти в годината на следните дати по Григорианския календар: на този ден и – преди това – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.[1]
Денят е имен ден за хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян. Също така е и професионален празник на огнеборците и чакръкчиите.
История
След разрушаването през 70 г. на Втория йерусалимски храм от римския военачалник Тит (син на император Веспасиан и негов наследник) и прогонването на повечето евреи (съответно и на мнозина от християните по това време) от опустошения от войските му Йерусалим, връзката на последователите на Исус Христос с града започва да се губи, още повече че като апостоли по-видните и първите са се отправили на мисионерски пътешествия, а някои от тях вече са мъртви. След преобразуването от император Адриан на града в изградена върху руините му римска колония, под името Елия Капитолина (131 г.) мястото на смъртта и погребението на Исус са заети от храм на богинята Венера. По-късно, като ответна мярка на разгроменото от него Въстание на Бар Кохба, императорът направо забранява на евреите, а с тях по същество и на повечето християни (между които и юдаистите официално дълго не се прави разлика), да влизат в града през почти цялата година. С това местоположението на Голгота съвсем потъва в забвение. Според легендата, все пак знанието за него се предава през поколенията в семейството на някого си Юда, евреин-юдаист и с него успява да влезе във връзка императрицата-майка, когато отива през 326 г. в Палестина за да намери и да се поклони на Гроба Господен и да открие, предполагаемо скрития наблизо кръст на Месията.
Усилията на Света Елена се увенчават с успех. Отначало евреинът се противи и става нужда да го заплашат с глад и жажда до смърт, но после се съгласява да покаже мястото (и дори се покръства и по-късно умира като мъченик, под името Кириак Йерусалимски, при управлението на Юлиан Апостат).[2] Намерени са пещерата, послужила за гробница на Исус, както и мястото, на което трябва да се копае за да се стигне до 3 зарити в земята и неповредени от времето кръстове, на 2 от които, според „Библията“ са разпънати двама разбойници, а на третия (който според легендата е от особена дървесина – на Дървото на живота от Райската градина), заедно с тях, самият Христос. Преданието гласи, че различават неговия, като ги изпробват при докосване до кой от тях може да се възкреси човек. Затова кръстът на Спасителя е наречен и Животворящ кръст/Животворен кръст. Твърди се и че намират също и 4 пирона, за които се предполага, че е бил прикован с тях към кръста и им се приписват чудодейни свойства, както и табела, с надпис „INRI“ – предполагаемо поставената от Пилат Понтийски, като указание в какво се състои причината за разпъването на Исус.
Елена изпраща в Константинопол на своя син, император Константин I, частица от кръста на Исус. Остатъка запазва намясто и скоро се заема по нареждане на императора с градежа на храм за него. Сриват храма на богинята на любовта и върху парцела му и над самия Божи гроб построяват голямо светилище, станало известно като Храм на Гроба Господен (църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим – запазена и през XXI век). Строежът на храмовия комплекс от няколко сгради отнема 10 години. Междувременно на Велики петък ежегодно изнасят кръста на Голгота за поклонение, но на голямата церемония по случай освещаването на храма (13 септември 335 г.) се събират вече наистина огромни тълпи от поклонници и това не се възприема като достатъчно. На следващия ден те са удостоени с изваждане на кръста от църквата и показването му така, че всички добре да го видят и да го почетат. Епископът го повдига или го „въздвижва“ (разнася) над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Обичаи
По това време настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие (това се прави и по Преображение). Според фолклорните представи от Кръстовден Слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се (това всъщност става около 1 седмица по-късно), а температурата на въздуха и водата видимо се понижава навсякъде. Мъжете почват да си пазят кръста (анатомически – опасват го с пояс, т.е. с широк платнен колан) поради захлаждането. Жените пък „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им (цветните растения там, респективно – букетите им), защото вече може да се очакват и първите слани.
На Кръстовден кръстът на всеки християнски храм (при православните християни) се изнася в средата му, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът (равно кръгло място, където се е вършеело в миналото с диканя; гумно). Поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци, а най-вече – с жито от новата реколта. На трапезата има само постни храни. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено (действително или по наименование), като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, бяло грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича кръсташка (кръстова пита) – обреден хляб, украсен с орнамент изобразяващ кръст. За празника се раздават и пресни пити, наричани за случая „житна жертва“, с цел умилостивяване на стихиите (силите на природата или свръхестествените сили, които се предполага, че ги контролират) и постигане на берекет/икономическо благополучие от стопанина.