В православния календар Задушниците са специални дни, посветени на молитва и помен за починалите. През 2025 година се отбелязват три основни Задушници:
22 февруари – Месопустна (Голяма) задушница: съботата преди Месни заговезни, седмица преди Великденските пости.
7 юни – Черешова (Спасовска) задушница: съботата преди Петдесетница, в навечерието на Петровите пости.
1 ноември – Архангелова (Мъжка) задушница: съботата преди Архангеловден, последната за годината.
Тази статия се фокусира върху Архангеловата задушница – последната за 2025 година.
Какво е Задушница и защо е важна?
Задушниците са дни, когато православните християни отдават почит на своите починали близки. Съботата е определена като ден на покойните, защото символизира покоя и вечния живот.
На тези дни хората посещават гробовете на починалите, палят свещи, кадят с тамян и полагат цветя. Подготвят се и традиционни храни като варено подсладено жито, хляб и вино, които се раздават с думите: „Бог да прости.“
Обичаи и символика
Свещи: Символизират вярата и вечния живот.
Тамян: Представя чистата молитва към Бога.
Цветя: Символизират добродетелите и спомена за починалите.
На Задушница се организират и общи трапези, а подавките – пакети с храна – се раздават на живите в памет на починалите. Това поддържа духовната връзка между поколенията и укрепва общността.
Какво не трябва да се прави на Задушница
Работа: Църквата препоръчва денят да бъде посветен на молитви и спомен.
Чистене и пране: Желателно е тези дейности да се избягват, за да се отдаде пълно внимание на духовните ритуали.
Оставяне на храна на гроба: Храната трябва да бъде раздадена на живите, а не оставяна на гроба.
Защо Задушниците са важни
Задушниците обединяват хората около спомена за техните близки. Те са дни, в които се укрепва връзката между поколенията, съхраняват се традициите и се почитат духовните и културни ценности на православното християнство.
Архангеловата задушница на 1 ноември 2025 година е последният духовен ден за почит на покойните през годината. Това е момент за размисъл, молитва и съхраняване на семейните и религиозни традиции.
На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия Архангелова (мъжка) задушница се отбелязва в съботата преди Архангеловден – 8 ноември. Тя е една от трите Големи Задушници, които правосланите християни отбелязват всяка година.
На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.
Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Според думите на Спасителя напусналите този земен свят не умират в истинския смисъл на думата, а преминават чрез смъртта си от земния във вечния живот.
Именно на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.
На днешната Задушница близките и роднините на покойника се събират, за да направят помен – възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква.
На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки – сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.
Във всеки православен храм пък е отслужва обща панихида за починалите наши близки и родственици.
Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Спасителят ни учи, че умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите отдават почит и признание на покойниците като правят помен – възпоменание, така че те не са забравени. Това е и връзката между земната и небесната Църква.
На Архангелска задушница се приготвят общи трапези в гробищните паркове. Там се редят седем различни ястия, които са били любими на покойника приживе, като е прието сред тях да има такива. Първата хапка от ястието се поставя на земята, пръстта се полива с вино, след което казваме „Бог да прости”.
На Архангелова задушница почитаме и загиналите български воини
Затова и задушницата е наречена още „войнишка” или „мъжка”, защото войните, които води България за обединението си в началото на миналия век – Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, започват в навечерието на месец ноември.
Ритуалът в тяхна памет от 1924 година, Прекъснат е през 1946 година. През 1992 година Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват ритуала.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. Житото напомня за очакваното възкресение на тялото и душата след смъртта и има своите древни съответствия в различни религиозни традиции по цял свят.[1]
Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.)
В църковния календар задушниците са 3 (Лазарова събота не е задушница), винаги в събота – ден, който в църквата е определен за ден на покойните. Той по традиция се свързва с почитането на мъртвите и споменаването на паметта им, и тропарят на деня е „Со святими упокой Христе, души раба твоих…“ (гл. 3).
„Задушница“, Иван Мърквичка, 1890 г.
Месопустна задушница
На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост, който от своя страна започва от понеделника след Сиропустната неделя) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд.
Архангеловска задушница
Задушницата в събота преди Архангеловден (Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „Мъжка задушница“ (поради това, че войските са съставени основно от мъже).
Черешова задушница
Основна статия: Черешова задушница
Задушница в събота преди празника Петдесетница (който е на 50-тия ден след Великден) се нарича Черешова задушница, защото обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.
Споменават починалите, понеже в християнската религия изкуплението се простира над живи и умрели със силата на Светия Дух.
Други помени
Освен тези задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина (рангове/сборове); и най-вече – на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се (според религиозните представи – по свидетелствата на Св. отци – на 40-ия ден се извършва частен/личен за нея съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд).
Католически помени
В Католическата църква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата на 1 ноември – в деня на Вси светии. Този ден (на гръцки: Αγίων Πάντων, Agiōn Pantōn), в Православната църква се празнува в първата неделя на Петдесетница и не е свързан със споменаване на мъртвите. Донякъде сходно католическо честване е и т.нар. Ден на мъртвите.