Светицата е била сляпа, но е виждала невидимия свят и е помагала на болни и хора
в беда
Точно преди 80 години Преподобна Стойна напуска земния живот. Непризната от Църквата светица е само на 50 години, а
тези които я познават се чудят как е доживяла и до тях. Сляпата лечителка и пророчица
се е хранила като врабче – малко водица, малко трохици.
Тя е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, тогава в турско, днес в гръцко.
Загубила е родителите си, когато е била съвсем малка, а на 7-годишна възраст се
разболява от едра шарка и ослепява. Макар и дете, Стойна предпочита да се усамотява
и да се свързва с невидимия свят. На 16-годишна възраст тя сънува свети Георги
и оттам нататък той не я напуска. За пръв път проявява дарбата си на ясновидец
точно след този сън. Тогава казва на чичо си: „Днеска ке копаме в дворо, ке извадиме
едни работи“. Чичото копае, а отдолу излизат кандило и малка икона на свети Георги. На същото място Стойна моли да ѝ издигнат малък храм, в който да живее.
По време на Междусъюзническата война роднините ѝ решават да избягат към българските
земи, а Стойна знае точно къде ще е нейния дом. Когато минават покрай Долна Сушица,
днес село Златолист, тя казва, че там има църква на името на Свети Гьорги и, че иска да остане да
живее в нея.
Така Петричкият край се сдобива с най-добрия и отзивчив лечител. Стойна приема
по цял ден
болни и нещастни хора и им помага. Въпреки че е сляпа и неграмотна, тя знае къде
какви билки растат, кои потоци са лечебни, от какво да се пазят хората. Например,
Стойна дава съвет на един от войниците да не се застоява в напуснати от бежанците
домове, защото „това са плачени къщи“. Стопаните им са ги напуснали с много болка.
Светицата отказва пари, а подаръците раздава на други хора. Често, когато говори
с посетителите си, обяснява, че „ей сега“ свети Георги е слязъл и се намира някъде
между тях. Той ѝ казва как да помага и Стойна предава напътствията му.
За нея Ванга казва: „Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само
водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила.”
Преподобна Стойна е била облечена винаги в черно и често се е разхождала в двора
на църквата нощно време.
Днес църквата в Златолист е най-забележителното и посещавано място в малкото
селце. Гробът на Преподобна Стойна е в двора, а стаичката, в която е живяла светицата
може да се посети от всеки. На огромния чинар до църквата, за който се говори,
че е на 1000 години, е вързана люлка, на която сядат малки и големи. През по-голяма
част от годината дворът е зелен и цъфти, а въздухът е прозрачен. Мястото е благословено,
споделят посетителите. Малко преди селото има минерален извор с вода, за която
се вярва, че е лечебна. Местните редовно го посещават, пълнят туби и шишета, а
някои пият само от тази вода.
Въпреки че са минали 80 години от смъртта на Стойна, в селото говорят, че чудесата
още се случват. Някои, които искрено са се помолили на гроба на Стойна и в църквата
– на свети Георги, са прогледнали, други са се изцерили от болести, считани за
нелечими.