
Казвам се Кристи, съпруга на Томпсън и майка на 8-годишния Джейк. Животът в предградията беше спокоен, докато не се появи новата ни съседка Лиза. Всичко започна един вторник – ден за пране. Докато сгъвах малките супергеройски гащички на Джейк, погледнах през прозореца му и почти се задавих с кафето си. Пред очите ми се вееше чифт яркорозови дантелени бикини – като най-неприличното знаме в света.
Скоро те не бяха сами. Цяла дъга от бельо се развяваше пред прозореца на сина ми. Джейк, с невинно любопитство, попита защо госпожа Лиза суши бельото си навън и дали неговите супергеройски гащички могат да „се сприятелят“ с нейните. Опитах се да запазя самообладание и да отклоня темата, но това не можеше да продължава.
Седмици наред бельото на Лиза беше като постоянна изложба пред прозореца ни. Джейк започна да задава още по-неудобни въпроси – дали нейните прашки са прашки за стрелба или дали тя е супергерой, който се нуждае от малко бельо за аеродинамика. Тогава реших, че е време за действие.
На следващия ден отидох при Лиза, за да поговорим. Тя обаче не прие добре молбата ми да премести простора си и дори ме подигра за моите „мамински дънки“. Накрая заяви: „Моят двор, моите правила. Свиквай.“
Това беше последната капка. Реших да отвърна с шега, която тя никога нямаше да забрави. Прекарах цяла нощ зад шевната машина, създавайки най-огромните и ярки гащи с фламинго, които можех да измисля. На следващия ден, когато Лиза излезе от дома си, тези огромни гащи вече се вееха гордо пред нейния прозорец.
Реакцията ѝ беше безценна – тя изпищя толкова силно, че целият квартал чу. След кратък спор тя най-накрая се съгласи да премести простора си далеч от прозореца на Джейк.
Оттогава бельото на Лиза изчезна от нашия изглед, а аз запазих фламинговите гащи като завеси – напомняне за това какво значи да защитаваш дома си с чувство за хумор. Джейк все още е леко разочарован, че „прашките за стрелба“ вече ги няма, но му казах, че понякога супергероите трябва да пазят бельото си в тайна – точно както мама пази квартала със своите шеги!