СЪПРУГЪТ МИ ПОСТОЯННО МЕ ПОДИГРАВАШЕ, ЧЕ СЪМ „ГРЕШНАТА СЪПРУГА“ И НАРИЧАШЕ ХРАНАТА МИ „БОКЛУК“, ЗАТОВА МУ ОТМЪСТИХ И ПРЕКРАТИХ БРАКА НИ.
Мъжът ми беше свикнал да ми говори неуважително през цялото време на нашата връзка, но последната капка преля чашата! Тогава реших да му дам урок, който никога няма да забрави, и сложих край на брака ни.
Всичко започна в един уж обикновен уикенд, изпълнен с безкраен цикъл от домакински задължения и работни ангажименти. Съпругът ми, който понякога беше закачлив, но често прекаляваше с хапливите си коментари, този път премина границите.
През последните две години на брака ни той беше постоянно груб с мен. Според него всичко, което правех, беше погрешно. Критикуваше ме, казвайки, че не се справям с домакинството, че съм напълняла и станала грозна, и най-вече, че храната ми е „боклук“!
„Не знаеш как да правиш нищо както трябва. Дори основната си функция не изпълняваш правилно,“ казваше той с подигравка в гласа. Но наскоро тези думи започнаха да ме нараняват дълбоко.
Миналия уикенд, докато се въртях из кухнята и се опитвах да приготвя вечеря, която може би щеше да успокои критиките му, реших да направя паста. Не каква да е паста, а с гъст сос, кюфтенца и зеленчуци — ястие, което къкри на котлона с часове и ухае на домашен уют.
„Вечерята е готова,“ обявих с надежда за кратко примирие.
„Какъв боклук има за вечеря днес?“ попита той с подигравателен тон, подчертавайки думата „боклук“ дори без да е видял какво съм приготвила.
Това беше последната капка. Изморена от работа като медицинска сестра и засегната от спомени за предишни обиди, аз реагирах.
Съдът със соса, моят следобеден труд, се стовари на пода, разпръсквайки се навсякъде по скъпия килим в ярък израз на моята фрустрация. „Е, сега вече няма вечеря,“ заявих. „И повече не искам да чувам подобни думи от теб.“
Вместо да се извини за неуважението, той се ядоса за килима:
„Това е много скъп килим, Джена! Как можа да изсипеш храната върху него? Аз просто се шегувах!“
Вместо да му обяснявам как се чувствам, излязох без да кажа нищо и отидох да си взема храна за вкъщи. После се отбих у моята приятелка Кели. Първоначално тя намери всичко за забавно, но когато разбра колко пъти съм търпяла подобни унижения, започна да ме подкрепя.
През онази вечер плаках с часове. Но тогава ми хрумна перфектен план за отмъщение — толкова смел, че можеше или да ни раздели окончателно, или да го накара да осъзнае тежестта на действията си.
На следващата сутрин го събудих с целувки и извинения. Той само саркастично каза: „О, сега изведнъж си станала добра съпруга.“
Приготвих му любимата закуска и той я одобри, макар и неохотно. Докато се готвеше за работа, му направих сандвич за из път. Но в сандвича имаше специална изненада — бележка с текст:
„Сега виж какво е истински боклук. Ще се видим — никога.“
След като излезе от къщи, започнах да си събирам багажа. Няколко часа по-късно телефонът ми започна да звъни, но аз не отговарях. Получих съобщение от него: „Джен, намерих бележката ти, моля те, не ми го причинявай! СЪЖАЛЯВАМ!“
Но аз бях решена. След като обърнеше бележката, щеше да види написаното на обратната ѝ страна:
„Радвам се, че ти превърнах кариерата в боклук. Чакай обаждането. Ще се видим — никога.“
Преди да изляза окончателно от живота му, се възползвах от знанията си за неговите измами на работното му място. Изпратих писмо от неговия имейл до ръководството на фирмата му и разкрих всичките му финансови злоупотреби.
Резултатът? Джими не само че загуби брака си, но и работата си.