След като един мъж починал, завещанието му изправило двете му дъщери една срещу друга – едната получила къщата, в която са израснали, а другата – една мръсна чиния.
Джон бил горд баща на две дъщери – Хелън и Джулия. Те били радостта на живота му, но понеже Джулия приличала повече на покойната му съпруга, той имал склонност да я предпочита малко повече.
Когато Джулия се родила, Хелън вече била тийнейджърка. Всъщност, Джон и съпругата му почти се били отказали от надеждата да имат още едно дете, когато се появила Джулия. Нейното раждане ги накарало да я обожават още повече.
Те я обсипвали с любов, внимание и всичко най-добро, което можели да предложат, оставяйки Хелън, която някога получавала цялата им обич, да се чувства изоставена и пренебрегната.
Когато Хелън навършила 18 години, майка ѝ починала, оставяйки Джон сам да се грижи за двете момичета. Това не било лесна задача, затова той помолил Хелън да започне работа като миячка на съдове, за да помогне с допълнителни доходи за семейството.
Хелън се възпротивила първоначално и попитала баща си защо тя трябва да работи. „Защо аз трябва да го правя? Не виждам другите деца да работят – всички те отиват в колеж,“ казала тя един ден.
„Ти си на 18 години вече, Хелън. Вече си пораснала и трябва да се научиш да бъдеш полезна на другите,“ отвърнал той с надежда, че тя ще разбере.
„Имаш предвид на теб и на Джулия,“ промълвила Хелън, преди да се отдалечи.
Двамата се карали още няколко пъти по този въпрос, преди Хелън накрая да се съгласи да работи. Въпреки това нейното негодувание към Джулия само се засилвало.
Хелън започнала да вижда Джулия като разглезена и неблагодарна, което създало постоянна напрежение между тях. Те се карали често, най-вече заради нежеланието на Джулия да помага или да работи, и нещата се влошавали с времето.
Когато Джулия станала тийнейджърка, тя се интересувала единствено от партита и забавления, докато Хелън вече била свикнала да работи, за да подпомага домакинството. Тя започнала като миячка на съдове, после станала помощник в кухнята, а накрая и готвач.
С времето Хелън оставила ревността си към Джулия зад гърба си. Била искала и тя да има шанса да се радва на живота като сестра си, но зрелостта ѝ показала, че в живота има повече от просто забавления и партита.
Хелън се опитала да предупреди Джулия за начина ѝ на живот, но Джулия я пренебрегнала, възприемайки съветите ѝ като завист или озлобление. С баща им, който продължавал да глези „чудото на семейството“, Хелън нямала подкрепа и накрая спряла да се опитва да достигне до сестра си.
Но всичко се променило, когато Джон починал. Адвокатът му прочел завещанието на двете сестри, а резултатът бил шокиращ, особено за Хелън.
Джон оставил семейната къща на Джулия, а Хелън наследила стара, мръсна чиния. За момент Хелън обмислила да оспори завещанието, но решила, че сестра ѝ, която тогава била на 21 години, може би има по-голяма нужда от помощ.
Вместо това, Хелън се обърнала към Джулия с предложение за бъдещето ѝ и наследството. „Мисля, че трябва да продадеш къщата и да използваш средствата за колеж. Аз нямах тази възможност, но ти можеш,“ предложила тя на сестра си.
„Защо се бъркаш в моите работи? Винаги си се държала сякаш си по-добра от мен, но изглежда татко не мислеше така,“ отвърнала Джулия студено.
Хелън не се отказала веднага и опитала да я убеди. „Джулия, наистина мисля, че трябва да обмислиш това, което ти казвам,“ настояла тя, но Джулия не искала да слуша.
С подигравателен тон, Джулия отговорила: „Не ми трябват съвети, а дори и да ми трябваха, няма да са от обикновена готвачка.“
Обезкуражена, Хелън решила да остави Джулия да се справя сама. Седмица по-късно Хелън чула, че сестра ѝ е продала семейната къща и се е преместила в скъп апартамент в града.
„Късмет, сестричке,“ прошепнала Хелън, когато научила новината.
Минали месеци, а Хелън се справяла добре със собствения си живот. Един ден, докато подреждала скромния си апартамент, попаднала на чинията, която баща ѝ ѝ оставил в завещанието.
Решила, че не трябва да се пилее, затова я почистила и я прибрала в шкафа с намерение да я използва за специални случаи.
Един ден организирала малко събиране с приятели и сервирала храната, използвайки чинията от баща си. Един от гостите ѝ, който бил историк, веднага я забелязал и се взрял в нея повторно.
Историкът я посочил на Хелън, която в началото била скептична. На следващия ден я занесли в антикварен магазин, където било потвърдено, че чинията е от китайска династия и има впечатляваща стойност.
Чинията била оценена на два милиона долара, а Хелън решила да я продаде на колекционер. Тези неочаквани богатства ѝ позволили да отвори собствен ресторант, който процъфтявал през следващите години.
Джулия обаче нямала такъв късмет. Тя изхарчила всичките пари от продажбата на къщата за партита и когато средствата се изчерпали, останала без нищо. Накрая се оказала бездомна.
Един ден, гладна и отчаяна, Джулия отишла в ресторант, известен с това, че помага на бездомните с храна. Пристигнала рано, защото чула, че собственичката е много щедра към първите, които дойдат.
Представете си изненадата на Джулия, когато, стигайки до предната част на опашката, открила, че добросърдечната собственичка, за която всички говорели, е не друг, а сестра ѝ Хелън.
Но Хелън, като грижовната сестра, която винаги е била, я посрещнала с отворени обятия. Този ден я завела у дома, помогнала ѝ да се почисти и скоро след това ѝ предложила работа в един от ресторантите си. Джулия никога повече не гледала отвисоко на Хелън.