
Една жена най-накрая започнала да печели добри пари, когато синът ѝ заминал за колеж, и оттогава плащала за всичко, от което той имал нужда. Минали седем години, през които си говорели само през екрана, но в един момент той се върнал и не можел да повярва на случилото се.
– Крис, не се тревожи за нищо. Плащам всичко, което мога. Каквото ти трябва – обаждай ми се – каза Олив на сина си на влаковата гара. Той заминаваше за Ню Йорк, за да учи в колеж, а тя най-после беше намерила работа с добра заплата.
До този момент, през по-голямата част от живота му, тя не можела да си позволи много. Подаръците му винаги били употребявани неща, защото го отглеждала сама и учела вечерно време. Никога не е бил лишен от храна и подслон, но Олив винаги се чувствала виновна, че не може да му даде онова, което имали приятелите му.
След като най-после започнала да изкарва прилична заплата, тя била готова да му осигури всичко, за което мечтае.
– Благодаря, мамо – отвърнал Крис, прегърнал я и се качил на влака.
Той почука на вратата. Никакъв отговор. Надникна през прозореца и не можеше да повярва – вътре нямаше нищо.
– Госпожо Франклин, трябва да дойдете скоро на гости! Станах толкова огромна! – обърнала се към нея годеницата на Крис, Розали, по време на видеоразговор.
Крис се запознал с Розали през предпоследната си година, и двамата били на път да завършат. Но когато разбрала, че е бременна, те се сгодили. За жалост Олив все още не се била срещнала с нея на живо, защото и двамата учели усилено, а Розали не можела много да пътува заради бременността си.
Междувременно и Олив не успявала да ги посети, защото работела извънредно. В продължение на години тя поемала все повече часове работа, въпреки високата си заплата – плащала колежа на Крис, квартирата му, разходите му, както и своите. Живеела възможно най-скромно.
– Скоро, Розали! Надявам се да се срещнем скоро. Когато успея да се освободя – усмихнала се Олив на екрана, а след малко се появил Крис и казал на Розали, че иска да говори насаме с майка си. Тя напуснала стаята.
– Мамо, исках нещо да те попитам – подхванал Крис, почесвайки се отзад по врата. – С Розали ще завършим скоро, чакаме бебе и… чудех се дали можеш да ни помогнеш с къща. Намерихме една в Ню Джърси, защото в града е твърде скъпо. Къщата е страхотна, напомня ми на нашия дом.
Олив се взряла в сина си, без да знае как да реагира.
– Ами… не знам – промълвила тя, мислейки за спестяванията си и за годините усилен труд. Всъщност планирала да спестява за пенсиониране.
– Моля те – помолил се Крис. Разказал ѝ колко струва къщата, каква първоначална вноска ще е нужна и споменал, че Розали също няма кой да ѝ помогне, тъй като нямала семейство.
– Добре, Крис, добре. Ще опитам нещо да измисля – обещала накрая Олив. Трябвало да изчерпи всички спестявания и да живее още по-ограничено, но било възможно.
– Благодаря ти! Благодаря, мамо! Не знам какво щях да правя без теб! – казал Крис разчувствано, а Олив се усмихнала, сигурна, че всички усилия си заслужават.
– Иска ми се да дойдете за Коледа – споделила Олив за пореден път през компютъра. Синът ѝ напуснал дома преди седем години и оттогава не се бил връщал в Мериленд. Свързвали се само с видеоразговори. Тя отчаяно копнеела за внучката си и мразела факта, че изпуска толкова моменти. Но всички били твърде заети.
Олив работела повече от всякога, защото продължавала да помага на сина си. Дори втори път изчерпала спестяванията си, когато той поискал пари, за да започне свой бизнес. Никога не му поискала нищо в замяна, но искрено се надявала да я посетят, тъй като тя самата не можела да пътува.
– Не става, мамо. Не и тази година – поклатил глава Крис. – Но благодаря за подаръците, които изпрати на Мелъри. Много ги харесва. Ти си невероятна баба.
– Покажи ми я – помолила го Олив и погледала внучката си на екрана, копнеейки да я прегърне.
Олив не знаела, че Крис най-накрая планирал да я изненада с посещение. Нямал пари за самолетни билети за Розали и Мелъри, за да дойдат заедно с него, но най-сетне можел да се завърне при майка си.
Таксито му спряло пред къщата и Крис се намръщил. Било 9 вечерта, а вътре нямало светлина. Той казал на шофьора да почака и слязъл. Предната веранда била празна – липсвала дори мебелировката, любимите цветя на майка му ги нямало, градината била обрасла, а и „добре дошли“ изтъркано килимче не се виждало.
Крис почукал на вратата. Тишина. Надникнал през прозореца и не можел да повярва – вътре нямало абсолютно нищо. „Да не се е преместила? Защо не ми каза?“ – зачудил се той, обезпокоен.
– Крис? Ти ли си? – обадил се женски глас.
Обърнал се и видял госпожа Торес – възрастната съседка, която живеела там от години.
– Госпожо Торес. Здравейте!
– Какво правиш тук, момчето ми? – попитала тя.
– Дойдох да видя мама. Знаете ли къде е? – отвърнал той, смутен.
– О, миличък. Майка ти се изнесе преди около две години. Продаде къщата, а собствениците се изнесоха преди няколко седмици. Не знам кой ще се нанесат сега – разказала старицата.
– Тя не ми каза… – промърморил Крис. – Знаете ли къде отиде?
– Да, запазих ѝ адреса. Ела с мен – отвърнала госпожа Торес, прибрала се вкъщи и написала адреса на едно листче.
Крис прочел адреса и се намръщил. Бил в не особено приятен район на града.
– Знаете ли защо се е преместила там? – попитал той.
– Не, момчето ми. Но имам представа, че живее с някого. – свила рамене тя. Крис се озадачил още повече.
Върнал се в таксито и съобщил новия адрес. Този район изглеждал доста занемарен, стените на сградите били обелени, а улицата – зле осветена. Лесно влязъл в кооперацията, защото нямало охрана или заключена врата.
– Крис? Какво правиш тук? – шашнала се Олив, когато отворила вратата.
– Мамо! Какво се случва? Защо продаде къщата? – попитал Крис разтревожено.
– О, Крис. Влез – въздъхнала тя и го поканила в малката си всекидневна.
Олив му разказала, че първия път, когато я помолил за пари за къщата, тя изразходвала всичките си спестявания. После, когато Крис поискал пари за бизнеса си, тя нямала вече нищо настрани и решила да продаде къщата, като му дала почти всичко, което спечелила от продажбата.
Крис бил шокиран от това признание и от факта, че е бил толкова заслепен. Толкова небрежен. Толкова лош син.
– Защо не ми каза нищо? Мамо! Никога нямаше да взема тези пари, ако знаех – прошепнал той, затруднен да диша от вина.
– Исках да успееш, скъпи. Чувствах се виновна, че като малък не можех да ти дам много, и не исках… – опитала се да обясни Олив, но синът ѝ я прекъснал.
– Мамо, ти ми даде всичко, от което имах нужда. Поисках ти помощ, защото мислех, че можеш да си го позволиш. Не трябваше да го правя. Съжалявам. Съжалявам, че не съм те питал за теб и твоите нужди. Съжалявам, че не съм те посещавал. Съжалявам, че трябва да живееш в този квартал и при това с някакъв съквартирант на твоите години! – извинил се Крис през сълзи.
Олив също се разплакала и го прегърнала силно, а Крис ѝ дал куп обещания. Още същата вечер се обадил на Розали и ѝ разказал всичко, след което и двамата се съгласили, че е време да преместят Олив по-близо до тях. За щастие, тя бързо си намерила работа в Ню Джърси.
В крайна сметка Крис и Розали ѝ построили малка пристройка, за да е непрекъснато около внучката си и да не изпусне повече ценни мигове. Постепенно, Крис ѝ изплатил до стотинка парите, които тя била вложила за къщата и бизнеса му – който междувременно потръгнал отлично и им позволявал комфортен живот. Но най-важното било, че Крис повече не позволявал Олив да се жертва заради него.